Цианобактерии

Цианобактериите (Cyanobacteria), известни още като синьо-зелени водорасли или Cyanophyta, са тип от прокариоти, състоящ се както от свободно живеещи бактерии, осъществяващи фотосинтеза ,така и от ендосимбионтни пластиди. Името „цианобактерии“ идва от цвета им (от гръцки: κυανός (kyanós) = син).

Цианобактерии

Класификация

царство: Bacillati тип: Цианобактерии (Cyanobacteria)

Научно наименование

Cyanobacteria Cavalier-Smith, 2002

Обхват на вкаменелости

рясий – настояще, 2100 – 0 Ma Хадей Е Па Ма На Пп Мп Нп

Цианобактерии в Общомедия

[ редактиране ]

Разпространение и значение

Цианобактериите обитават места, в които задължително прониква светлина: локви, водоеми, влажни места на сушата – кора на дървета, почва, застинала вулканична лава. Такива микроорганизми са обитавали Земята още преди милиарди години. Те са първите създатели на кислородната атмосфера. Едва след натрупването на достатъчно кислород в атмосферата, става възможна появата на дишащите кислород организми.

Някои видове цианобактерии произвеждат хранителни и други вещества, които се използват от човека. Цианобактерията спирулина се продава изсушена във вид на прах или таблетки. Други цианобактерии са отровни. При обилен растеж на цианобактерии малките водоеми стават опасни за животните и човека поради токсините, отделяни от тях.

Особености

Цианобактериите рядко се образуват в единични едноклетъчни организми. В повечето случаи те са колониални. Клетките в колониите запазват своята самостоятелност при извършване на жизнените процеси.

Цианобактериите са автотрофи, храненето е самостойно, чрез фотосинтеза. Характерна тяхна особеност са множеството мембранни пластинки (тилакоиди, разположени в цитоплазмата). Те съдържат зеления пигмент хлорофил, с чиято помощ клетката фотосинтезира, като поглъща светлинна енергия и така си набавя органични вещества. В цитоплазмата си цианобактериите имат други багрила – оранжеви и сини багрила, с които също улавят светлината. Цианобактериите поемат с цялата повърхност на клетките си водата, минералните соли и въглеродния диоксид, които са необходими за процеса на фотосинтезата. В резултат на нея те натрупват хранителни вещества и отделят в околната среда кислород – вещество необходимо и за тяхното собствено дишане.

Размножаването се извършва чрез разпадане на колонията или чрез накъсване на нишката ѝ на части. Това размножаване е безполово и се нарича вегетативно. Освен това, при неблагоприятни условия цианобактериите могат да образуват спори и да преживяват неопределено време до наличие на подходящи за живот условия.

Вижте също

• Водорасли
• Рибонуклеинова киселина
• Бактериофаги
• Анаероб
• Чехълчета
• Клетъчни органели