Църнешево

Църнешево или Църнешово (на гръцки: Γαρέφι, Гарефи, катаревуса Γαρέφιον, Гарефион, до 1922 година Τσερνέσοβο, Цернесово, Τσερνέσοβον, Цернесовон^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

Църнешево Γαρέφι
Стара къща в Църнешево
Църнешево 41.027778, 22.046111 Църнешево Църнешево
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Мъглен
Географска област	Мъглен
Надм. височина	141 m
Население	625 души (2021 г.)

География

Църнешево е разположено в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 5 километра северно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже. Селото се състои от две махали северната Горно (220 m)^[2] и южната Долно Църнешево (180 m), на гръцки – Ано и Като Гарефи.^[3]

История

В Османската империя

В XIX век Църнешево е село във Воденска каза на Османската империя. Горно Църнешево е българско християнско селище, а Долно – българско мюсюлманско.^[2] Гробищната църква „Успение Богородично“ е от 1810 година.^[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Царничево (Tzarnichevo) е посочено като село във Воденска каза със 103 къщи и 164 жители българи и 296 помаци.^[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Църнешево (Царнеш) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 326 души и 90 домакинства.^[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Църнешево живеят 210 българи християни (съответно в Горно Църнешево) и 580 българи мохамедани^[7] (в Долно Църнешево).^[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църнешово (Tzirnechovo) има 160 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.^[8]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва Горно Църнешево със 124 жители,^[2] а Долно със 740.^[3]

В 1909 година в Църнешево е открито българско училище.^[9]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Църнишево (Црнишево) има 49 къщи славяни християни и 171 къщи славяни мохамедани.^[10] В 1922 година селото е прекръстено на Гарефи на името на починалия в него гръцки андартски капитан Константинос Гарефис.^[2]

След Лозанския договор в 1924 година мюсюлманското население на Църнешево е изселено в Турция и в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 24 бежански семейства и 103 души.^[11] Според други данни общо селото има 436 жители, от които 326 местни, жители на Горно, и 110 бежанци, жители на Долно Църнешево.^[2] Жителите на Горно Църнешево се изселват към големите градски центрове, но също така изкупуват имотите на бежанците от Долно.^[2] От 195 жителите на Долно Църнешево в 1940 година голяма част са местни.^[3] Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година от 120 жители 80 са местни и 40 са бежанци.^[3]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 – 1949), когато жителите на Горно Църнешево са преселени от властите в Бахово и Съботско. След нормализирането на ситуацията се връщат.^[2] След войната бежанците от Долно Църнешево се изселват напълно и на тяхно място се заселват местни от Горно.^[3]

Селото произвежда пипер, тютюн, жито, десертно грозде а е развито и скотовъдството.^[2][3]

Прекръстени с официален указ местности в община Църнешево на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Смарлика[12]	Σμαρλίκα	Вромотопос	Βρωμότοπος[13]	местност на С от Църнешево[12]
Ушите[12]	Ούιστε	Авти	Αύτί[13]	връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Чаири Мучил[12]	Τσαΐρια Μούτσιλ	Ливадия	Λιβάδια[13]	връх в Нидже на СЗ от Църнешево и на С от Бахово (1883,3 m)[12]
Смреката[12]	Σμρέκατα	Кедротопос	Κεδρότοπος[13]	гора в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Такафак[12]	Τακαφάκι	Плая	Πλαγιά[13]	връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Крушите[12]	Γκροΰστε	Ахладиес	Άχλαδιές[13]	връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Голомбарка[12]	Γκολομπάρκα	Перистериона	Περιστεριώνα[13]
Круша[12]	Κροϋσα	Ахладия	Άχλαδιά[13]	връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Шилегарникот[12]	Σιλιγκράρνικουτ	Филакес	Φύλακες[13]	връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Плочка[12]	Πλότσκα	Плакаки	Πλακάκι[13]	връх в Нидже на СЗ от Църнешево (1084,1 m)[12]
Богданица[12]	Μπουγντάνιτσα	Панагица	Παναγίτσα[13]	местност в Нидже на СЗ от Църнешево, на И под граничния връх Камила[12]

Църнешево

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1075[2]	1015[2]	426[2]							736	663	625

Горно Църнешево

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население				513[2]	485[2]	463[2]	405[2]	363[2]	338[2]

Долно Църнешево

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население				195[3]	114[3]	248[3]	316[3]	321[3]	385[3]

Личности

Родени в Църнешево

• Георги Марков (Γεώργιος Μάρκου), гръцки андартски деец^[14]
• Константин Младенов^[15] или Милтиадов^[14] (Κωνσταντίνος Μλαδένης, Μιλτιάδης), гръцки андартски деец, със синовете си Христо, Георги и Пандели организира селската гъркоманска чета;^[15] според други сведения са от Габровци^[14]
• Христо Анастасов (Χρήστος Αναστασίου), гръцки андартски деец, подпомага четите на Сорбас, Емануил Скундрис, Спирос Франгопулос и Христос Карапанос, участва в битки в Саракиново, Поляни и Слатина, където са активни български войводи Мице, Тусехли и Тома^[14][15]
• Христо Младенов (Παπα-Χρήστος Μιλτιάδης), гръцки андартски деец, син на Константин Младенов, куриер и шпионин на пропагандата^[15]

Починали в Църнешево

• Константинос Гарефис (1874 – 1906), гръцки андартски капитан