Чета на Димитър Попгеоргиев

Четата на Димитър Попгеоргиев или Разловската чета от 1876 година е доброволческо формирование, участвало в Разловското въстание от същата година. Четата е наброявала около 30 – 40 доброволци.

Чета на Димитър Попгеоргиев
Информация

Боен път

 Основна статия: Разловско въстание

Създадена е при началото на въстанието. От Разловци се насочва в Митрошинци, където след сблъсък с османски части войводата е ранен. Оттам четата се изтегля в Кочанско и Малешевско. На 10 май достига Плачковица, продължава към Радовиш и се установява в Смилянци, след което поема на изток в Мелнишко. Достига Беласица и при Стиняк дава ново сражение на турците. От Петричко четата се прехвърля в Осогово, където се укрива през зимата на 1876 година.

Числеността на четата спада до 18 души, но постепенно към нея се присъединяват нови въстаници.

Състав

Списък на четниците

Номер	Име	Родно място	Забележка
1.	Димитър Попгеоргиев	Берово	войвода
2.	Поп Стоян Разловски	Разловци	убит в Рилския манастир
3.	Арсо Масларов
4.	Атанас Цинцо	Разловци	убит
5.	Георги Миреняк
6.	Георги Пецов Цоцов	Разловци
7.	Георги Семерджията	Разловци
8.	Георги Голчов	Разловци	убит
9.	Гоце Мицов
10.	Илия Горанов	Разловци
11.	Поп Иван Попгеоргиев Беровски	Берово	брат на войводата, починал в 1903 г.
12.	Костандия Попгеоргиев Беровски	Берово	брат на войводата, предвождал четата в Кресненското въстание 1878 г.
13.	Костадин (Коте) Попстоянов	Разловци
14.	Коте Карлов (Костадин Илиев Карчов)
15.	Китан
16.	Косте Гаячо
17.	Мако Шуман
18.	Михаил Оджов
19.	Нако Миреняк
20.	Нако Убавенски
21.	Нико Станков
22.	Орсо Очипалски	Очипала
23.	Петър Гроба
24.	Петър Коларски
25.	Смилан
26.	Спасе
27.	Стоил Попатанасов	Истевник
28.	Стоян Брач
29.	Стоян Ликин	Разловци	Участвал и в четата на Ильо Марков през Сръбско-турската война от 1876 г. и в Българското опълчение през Освободителната война
30.	Теше Мицов
31.	Трайко Гелин
32.	Трайко Въчев
33.	Траян Кръфията
34.	Христо Митев
35.	Ефтим Ангелов[1]

Литература

• Дойнов, Д. Знаме на въстаниците от с. Разловци, Пиянечко. – МПК, 4,1964, № 2, 3-15;
• Караманов, Вл. А. Димитър п. Георгиев Беровски. – Кюстендил, 2, № 43,18 юли 1936, 2-3; № 44-45,10 авг. 1936,2-4;
• Попстоянов, К. Тридесет години назад. 2. изд. С, 1988,5-73.
• Чолов, Петър. Българските въоръжени чети и отряди през XIX век. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2003. ISBN 954-430-922-5.