Чурилово (дем Костур)
селище в Гърция, Западна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Чурѝлово (на гръцки: Άγιος Νικόλαος, Агиос Николаос, до 1955 година Τσιρίλοβο, Цирилово, катаревуса Τσιρίλοβον, Цириловон[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Чурилово.
Remove ads
География
Селото е разположено в географската област Пополе в западното подножие на планината Мурик (Мурики). На 4 километра на запад е село Горенци (Корисос). До селото е разположен Чуриловският манастир „Свети Николай“. Селото е на 825 m надморска височина.[2]
История
В Османската империя
В XV век в Чурилова са отбелязани поименно 25 глави на домакинства.[3] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чириловон (Tchirilovon) живеят 600 гърци.[4]
В средата на XVIII век в Чурилово се заселват и част от жителите на саракинското село Язия.[5]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в Журилово (Jourilovo), село в Костурска каза, има 100 домакинства с 320 жители българи.[6]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Чурилово:
| „ | Оттук [Горенци] на север, на час и половина разстояние, се намира село Чирилово с 35 български къщи, 51 семейни двойки и 103 нуфузи, 20 мохамедански къщи и 47 нуфузи. Първите плащат 4600 пиастри данък и 3090 пиастри инание-аскерие. Данъкът на вторите е 2350 пиастри. Една църква с двама свещеници. Жителите се занимават със земеделие и поденна работа.[7] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чурилово има 390 жители българи.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чирилово е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 70 къщи.[9]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чурилово има 560 българи екзархисти.[10]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко с 350 жители гърци.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Чурилово преди Балканската война има 70 български къщи.[12]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Чурилово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Чурилово е обозначено като българско селище.[14]
В Гърция
В 1913 година след Междусъюзническата война Чурилово попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Чурилово има 70 къщи славяни християни.[15] В 1955 година е прекръстено на Агиос Николаос, в превод Свети Николай, по името на съседния манастир.
Населението традиционно произвежда жито и картофи, а се занимава и частично със скотовъдство.[2]
В периода 1914 – 1919 4 души от Чурилово подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година – 12.[16]
Голяма част от жителите на селото го напускат по време на Гръцката гражданска война (1946 – 1949).[2]
На 18 март 1971 година община Чурилово е закрита и селото е присъединено към община Горенци.[2]
Remove ads
Личности
- Родени в Чурилово
Апостол Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[19]- Аргир Николов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина[20]
- Васил Михайлов, български военен деец, полковник[21]
Григорий Чуриловски (1837 – 1912), игумен на Чуриловския манастир и деец на Гръцката пропаганда в Македония- Димитър Кузманов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[22]
- Коста Христов Мелидов (Костас Христос Мелидис) (1920 – ?), в 1943 г. става член на ГКП, в 1947 – 1948 г. е войник в 18 бригада на ДАГ, в 1948 година е ранен и изпратен да се лекува в България, където остава, живее във Варна, от 1953 г. е член на БКП, оставя спомени[23]
- Христо Киряков Поппетров (1882 – след 1943), български революционер от ВМОРО
- Местен комитет на Охрана[24]
- Киро Аргиров
- Харалампи Анастасов
- Исидор Милев
- Други
- Генади Генадиев (р. 1974), български историк, по произход от Чурилово
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads