Шафариков триод

Шафариковият триод e среднобългарски пергаментен ръкопис от края на XII или втората четвърт на XIII век. Представлява постен и цветен триод (триод-пентикостар).

Шафариков триод
Създаден	XII-XIII век
Първо издание	XIII век
Оригинален език	среднобългарски, кирилица

Според езиковите особености произхожда от Охридската книжовна школа. Написан е на кирилица с глаголически вписвания^[1] и са изказани предположения, че има глаголически първообраз.^[2]

Триодът спада към значимите ръкописи с наличие на музикалния знак тита (θ) и съдържа 55 тита-съчетания, които образуват 9 групи с различна повторителност.^[3] В него е отбелязано най-ранното изписване в български паметник на тема хаплун, знак от семейството на титите, в съчетание с двойна оксия/дипли (´´) или двойна вария/пиазма (``), а също така и с двоен апостроф (ˈˈ).^[4]

В миналото ръкописът е принадлежал на Павел Шафарик, а сега се пази в Руската национална библиотека (№ F.п.I.74).^[5]

Библиография

• Кожухаров, Стефан. Палеографски проблеми на тита-нотацията в среднобългарските ръкописи от 12–13 век. – В: Славянска палеография и дипломатика. Т.1. София, 1980, 230.
• Тончева, Е. Музикални знаци, Кирило-Методиевска енциклопедия II, София, 1995, 759.
• Куюмджиева, Светлана. Преразглежайки православните нотирани ръкописи от края на XII и XIII век, свързани с България. – Зборник радова Византолошког института, 47, 2010, 189
• Макаријоска, Л. Фонетско-правописните особености на Шафариковиот триод. – Slovo, 62, 2012, 1–38
• Макаријоска, Л. Шафариков триод: лингвистичка анализа. Скопје, 2012