Скален орел

Скалният орел (Aquila chrysaetos) е вид птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Разпространен в голяма част от Северното полукълбо, той е една от най-едрите грабливи птици, срещащи се в България. Дължината на тялото му е 80 – 95 cm, размахът на крилете – 195 – 220 cm, а теглото – 2,8 – 6,5 kg.

Скален орел

Aquila chrysaetos chrysaetos

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Червена книга на България

Уязвим[2]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) клон: Тероподи (Theropoda) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Ястребоподобни (Accipitriformes) семейство: Ястребови (Accipitridae) род: Орли (Aquila) вид: Скален орел (A. chrysaetos)

Научно наименование

Aquila chrysaetos (Linnaeus, 1758)

Разпространение

Синоними

Falco fulvus Linnaeus, 1758

Скален орел в Общомедия

[ редактиране ]

Разпространение и местообитание

Среща се в Европа (включително България), Азия, Африка и Северна Америка. Обитава гористи и планински местности.

Начин на живот

Скалният орел води усамотен начин на живот

Най-възрастният известен индивид е живял 32 години в диво състояние, а в плен друг индивид е достигнал 46-годишна възраст. От древни времена орелът е символ на сила.

Размножаване

Женската се задържа стабилна в своята територия, която често има огромни размери. Строи няколко гнезда, едно от които (най-старото) посещава често, за да почива. Гнездото най-често се намира на скални зъбери, пукнатини и по-рядко по дървета. Характерно е, че за гнездене избират по-ниските участъци на територията си. Гнездото му е огромно до 3 метра в диаметър и до 2 метра височина. Женската може да снесе само по 3 яйца на година.

Започва да мъти през март или април. Мътенето продължава около 43 дни. Мъти само женската, която остава в гнездото още около 5 седмици след като се е излюпило малкото (обикновено едно). След този момент то получава храна веднъж дневно най-често на ръба на гнездото. На осмата седмица малкото вече е напълно оперено и на 80 дневна възраст започва да лети, но остава заедно с родителите си до края на есента. Полова зрялост настъпва на 5 – 6 годишна възраст.

Оперението на главата и тила е по-светло от това на тялото

Природозащитен статут

• Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен (Least Concern LC)^[3]
• Директива за птиците на ЕС – Приложение 1^[4]

На територията на България е рядък и защитен от закона вид. От най-дълбока древност скалният орел е използван като ловна птица, наред със соколите и ястребите. Все пак, близо 150-те двойки, които населяват територията на България му дават относителна сигурност като стабилен вид. Това позволява по-добро наблюдение и оценка на антропогенните фактори, влияещи върху средата.

Лов със скален орел

Ловът със скален орел е традиционно занимание в Казахстан и Киргизия. Ловците, т.нар. беркутчии, обучават скалните орли за лов на зайци, лисици и дори вълци. В последния случай биват хващани предимно млади, ненапълно пораснали вълци.