Белоопашат мишелов

Белоопашатият мишелов (Buteo rufinus) е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Има известна прилика по външен вид с обикновения мишелов.

Белоопашат мишелов

Buteo rufinus rufinus

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Червена книга на България

Уязвим[2]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) клон: Тероподи (Theropoda) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Ястребоподобни (Accipitriformes) семейство: Ястребови (Accipitridae) род: Мишелови (Buteo) вид: Белоопашат мишелов (B. rufinus)

Научно наименование

Buteo rufinus (Cretzschmar, 1829)

Разпространение

Белоопашат мишелов в Общомедия

[ редактиране ]

Физическа характеристика

Дължината на тялото му е 60 cm, размаха на крилете 135-145 cm и тежи 1,5 kg.

Разпространение

Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава тундра и степи. Първи данни запо-широкото разпространение на вида в страната се съобщават от орнитолога Николай Боев. Те се отнасят предимно за Южна България, но обхващат и Добруджа. ^[3]

Начин на живот и хранене

Прелетни птици, в България гнезди. Храни се предимно с дребни бозайници (много от Белоопашатите мишелови специализират в лова на мишки) и друга подобна по размери плячка, което се дължи на сравнително късите му и слаби пръсти на краката. Ловува изчаквайки скрит на някое по-високо място (жиците на далекопроводите са предпочитано място) или оглеждайки от голяма височина с планиращ полет.

Размножаване

Моногамни птици. Гнездото си строи на земята, скали и на дърветата. Използва гнездата на вранови птици, но може да построи и собствено. Снася 2-5 (обикновено 3) бели изпъстрени със светло кафяви петънца яйца, с размери 60х47 mm, които мътят и двамата родители в продължение на около 28 дни. По-късно и двамата родители започват да оставят храната просто на ръба на гнездото. Малките напускат гнездото на 42 дневна възраст и родителите ги хранят още известно време.

Природозащитен статут

• Червен списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен (Least Concern LC)^[4]
• На територията на България е защитен от закона вид.