Синьогушка

Синьогушката^[2] (Luscinia svecica) е прелетна насекомоядна птица от семейство Мухоловкови. В България не гнезди и се среща само през прелетния сезон.^[3]

Синьогушка

♂ Синьогушка

♀ Синьогушка

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) клон: Тероподи (Theropoda) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Врабчоподобни (Passeriformes) семейство: Мухоловкови (Muscicapidae) род: Славеи (Luscinia) вид: Синьогушка (L. svecica)

Научно наименование

Luscinia svecica (Linnaeus, 1758)

Разпространение

Синоними

Cyanecula svecica

Синьогушка в Общомедия

[ редактиране ]

Име

Наименованието на птицата на много езици, включително български, изтъква характерната синя гушка на зрелите мъжки индивиди. Други интересни белези изтъкнати от различните езици са:

• Латинското научно име Luscinia svecica означава „шведски славей“, защото по шведски екземпляр е описан вида (т.е. типовият екземпляр е бил от Швеция).
• На полски език се нарича podróżniczek (умалително от podróżnik) – „пътешествениче“, заради дългите ѝ миграции.
• На руски език е вара́кушка (подобно да българската дума „гугутка“), от глагола воркова́ть („гукам“/„гугукам“).

Физически характеристики

Тялото е с дължина 13–14 сантиметра предимно кафяво, коремчето е бяло, клюнът е черен, тънък и дълъг 5–5,5 мм. Има ясно изразен полов диморфизъм – мъжките имат синьо петно на гушката с черна и кафява ивици отдолу. При някои подвидове (L. svecica svecica), в средата на синьото петно има по-малко кафяво петънце, а при други това петънце е бяло (L. svecica cyanecula). Женските вместо това имат единствено черен полумесец на гушката.

Начин на живот и хранене

Търсейки храна, синьогушката остава дълго време на земята, а понякога лови насекоми и в полет или търси плячка в короните на дърветата.

Размножаване

Синьогушката снася около 5-6 яйца.

Допълнителни сведения

Обитава предимно дъбовите и буковите гори.