Анри II (Франция)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Анри II (на френски: Henri II; * 31 март 1519 в Сен Жармен ан Ле, Кралство Франция; † 10 юли 1559 в Париж, Кралство Франция) е крал на Франция от 31 юли 1547 г. до смъртта си.
.jpg)
.PNG)
Представител на Френския ренесанс, Анри II продължава отчасти политическата и културната линия на баща си, крал Франсоа I. Продължава Италианските войни, насочвайки вниманието си върху империята на Карл V, която успява да победи. Запазва властта на Франция. Царуването му обаче завършва с поражението при Сен Кантен (1557) и договора от Като Камбрези (1559), които слагат край на италианската мечта.
Вътрешната политика на Анри II е белязана от засилено преследване на протестантите. В опит да ограничи разпространението на Реформацията, той предприема репресивни мерки, по-строги от тези на предшественика му. Липсата на устойчиво решение на религиозния въпрос води до ескалация на напрежението и до избухването на Религиозните войни във Франция след неговата смърт.
Личността на краля е тясно свързана с тази на Диан дьо Поатие – негова фаворитка и влиятелна фигура във френския двор.
Remove ads
Произход
Анри II е роден на 31 март 1519 г. в кралския замък в Сен Жермен ан Ле. Той е втори син на краля на Франция Франсоа I (* 1494, † 1547) и на кралица Клод Френска (* 1499, † 1524). Негови дядо и баба по бащина линия са Шарл Ангулем, граф на Ангулем, и Луиза Савойска, а по майчина – френският крал Луи XII и Анна Бретанска. Има трима братя и три сестри:
- Луиз (* 1515, † 1518)
- Шарлот (* 1516, † 1524);
- Франсоа III (* 1518, † 1536), дофин на Франция, херцог на Бретан, неженен;
- Мадлен (* 1520, † 1537), кралица на Шотландия като съпруга на Джеймс V;
- Шарл II (* 1522, † 1545), херцог на Орлеан, неженен;
- Маргьорит (* 1523, † 1574), херцогиня дьо Бери, херцогиня на Савоя като съпруга на Емануил Филиберт Савойски ;
Remove ads
Биография
Ранни години
Анри II е втори син на краля на Франция Франсоа I. При раждането си получава титлата „херцог на Орлеан“ и е кръстен на английския крал Хенри VIII, негов кръстник.[1]
В периода 17 март 1526 – 1 юли 1530 г., в изпълнение на Мадридския договор между Франсоа I и император Карл V, Анри и неговият по-голям брат Франсоа, дофин и херцог на Бретан, са заложници в Испания. Според някои източници този плен оказва трайно влияние върху психическото състояние на Анри, който развива хипохондрия. Това затруднява отношенията му с баща му, който проявява предпочитание към по-малкия си син Шарл.
Съществува легенда, че по време на пленничеството си Анри чете рицарския роман „Амадис Галски“, което се тълкува като част от неговото рицарско възпитание. Въпреки това романът е преведен на френски едва през 1540 г., което поставя под съмнение достоверността на това твърдение.[2]
Според описанията на венецианския посланик Жан Капело Анри е с висока и добре оформена фигура, приятна външност и леко кафяв тен. Поетът Жоашен дю Беле отбелязва в „Tumbeau du roy Henry II“, че лицето му е „нежно, примесено със сериозност“. Венецианецът Дандоло твърди, че Анри рядко се смее, до степен, че мнозина от придворните никога не са го виждали усмихнат.
Брак с Катерина де Медичи
През 1533 г., на 14-годишна възраст, Анри се жени за Катерина де Медичи, графиня на Оверн и дъщеря на Лоренцо II де Медичи. Тя е единствена наследница на имуществото на Медичите и племенница на папа Лъв X. Бракът е политически мотивиран, продиктуван от финансовите нужди на френската корона.
През 1536 г. 17-годишният Анри започва дългогодишна връзка с Диан дьо Поатие, придворна дама, с 20 години по-възрастна от него. Тя придобива значително влияние във френския двор и е възприемана като некоронована кралица. Известна е като меценат на изкуствата и получава замъка Шенонсо като подарък от Анри.
Престолонаследник
След смъртта на брат си Франсоа през 1536 г., Анри става дофин и херцог на Бретан, макар че не е коронясан в Рен и не управлява херцогството, което остава под контрола на баща му.
След като воюва в Пикардия, Анри се присъединява към френските армии в Пиемонт, за да командва авангарда, и участва в превземането на Монкалиери на 23 октомври 1537 г. Там се запознава с Филипа Дучи, от която има дъщеря – Диана Френска, родена през юли 1538 г. Това раждане уверява дофина в способността му да има потомство, въпреки липсата на наследник четири години след брака му. Временното му безплодие се дължи на вродена малформация на пениса, диагностицирана от неговия лекар Жан Фернел.[3]
Напрежение в двора на Франсоа I
На 8 февруари 1540 г. Анри е официално инвестиран със своето херцогство, но реалната власт остава в ръцете на баща му. Анри разпределя земи и длъжности сред приближените си, включително предоставя земите Рюи и Фужер на Диан дьо Поатие.
През 1541 г. настъпва разрив между краля и дофина, след опозоряването на конетабъла Ан дьо Монморанси, близък на Анри. Дворът се разделя на две фракции – тази на дофина, подкрепяна от Диан дьо Поатие, и тази на краля, водена от херцогинята на Етамп Ан дьо Пасайо, която подкрепя Шарл II Орлеански.
Военни кампании
През август 1542 г. Анри командва армията на Русийон в четвъртата кампания срещу Карл V, като участва в обсадата на Перпинян. През 1544 г. успява да отблъсне английските сили към Кале, вдига обсадата на Монтрьой и почти възвръща Булон, който е откупен през 1550 г.
Последни години на Франсоа I
В края на управлението на Франсоа I дворът е доминиран от две съперничещи си фракции – тази на краля, водена от адмирал Клод д'Анбо и кардинал Франсоа дьо Турнон, и тази на дофина, около Диан дьо Поатие и конетабъл Ан дьо Монморанси.
През юли 1546 г. Анри II организира бал във Фонтенбло по случай кръщението на дъщеря си Елизабет. На събитието се появява в костюм на капитан, с команден жезъл, проектиран от Франческо Приматичо (днес в Националния музей, Стокхолм).
Крал на Франция
На 25 юли 1547 г. Анри II е коронясан за крал на Франция в Реймската катедрала. Царуването му е изпълнено с войни срещу Хабсбургите и с преследвания срещу протестантската партия на хугенотите, продължавайки политиката на баща му в това отношение, Анри предприема жестоки репресии срещу тях като ги изгаря живи или им реже езиците. Дори самото подозрение за принадлежност към протестантската религия води до доживотен затвор.
Нова администрация
Дворцова революция
След възкачването си на престола през 1547 г. Анри II извършва мащабна реорганизация на кралския двор и администрацията. Съществуващата управляваща фракция, наследена от управлението на Франсоа I, е отстранена, а някои висши служители са подложени на съдебно преследване. Новият крал преразпределя ключови длъжности сред своите приближени, включително маршала Жак д'Албон дьо Сент Андре и лотарингските принцове, братята Франсоа (бъдещ херцог на Гиз) и кардинала на Гиз Шарл дьо Гиз.
Анри II, на 28 години, демонстрира желание за скъсване с стила на управление на баща си. Въвежда временни икономии в двора, ограничава броя на придворните дами и достъпа до кралската особа.
Административна политика
Анри II продължава централизационната политика на Франсоа I, като укрепва институциите на кралската власт. През 1547 г. въвежда министерска система, ръководена от четирима държавни секретари, избрани измежду нотариусите-секретари на краля. Те отговарят за кралските заповеди и финансовото управление. През 1557 г. титлите им са разширени до „държавен секретар и секретар на финансите при краля“, с ясно определени териториални отговорности.
Създава президиуми (1551) – междинни съдилища между парламентите и местните съдилища, съставени от девет съдии, разположени в седалищата на бейлиуици и сенешалства.
През 1553 г. нарежда майсторите на молбите да посещават провинциите ежегодно, с цел подобряване на административния контрол.
През 1557 г. въвежда стандартизация на мерките и теглилките в парижките предградия, а по-късно и в цялата юрисдикция на Парижкия парламент, с депозиране на еталон в кметството.
Финансова политика
През 1555 г. е учреден Grand Parti de Lyon – мащабен заем от търговските банкери в Лион, целящ рефинансиране на съществуващите държавни дългове. Въпреки иновативния характер заемът не успява да предотврати финансовата криза, довела до свикването на Генералните щати в Париж през 1564 г.
Анри II увеличава съществуващите данъци, включително върху солта и земеделието, и въвежда нови налози върху вноса.[4]
През 1548 г. избухва селско въстание в Пито, обхващащо Бордо и околностите. Репресиите, ръководени от конетабъл Ан дьо Монморанси, са сурови: градът губи привилегиите си, плаща глоба от 200 000 ливри, парламентът му е разпуснат, а над 140 души са осъдени на смърт. През 1549 г. Анри II амнистира града.
С цел подобряване на събирането на данъци, през 1551 г. кралят обединява четиримата ковчежници и четиримата генерали на финансите в единен орган – генерални ковчежници, чийто брой по-късно достига 17.
След последователните реформи на Франсоа I и Анри II, значителна част от държавните приходи започва да се осигурява чрез помощи.
Външна политика
Отношения с Англия
Първият външнополитически конфликт по време на управлението на Анри II възниква през 1548 г., когато Франция се противопоставя на плановете на Англия да обедини короните на Англия и Шотландия чрез брак между крал Едуард VI и шотландската кралица Мария Стюарт. След поражението на шотландците при Пинки Клъф (10 септември 1547), Франция активира традиционния съюз със Шотландия (т.нар. „Стар съюз“) и приема Мария Стюарт във френския двор с цел бъдещ брак с дофина Франсоа. Бракът е сключен през 1558 г., като Мария е племенница на лотарингските принцове, което допълнително укрепва съюза.
През 1549–1550 г. френските войски, командвани от Франсоа дьо Гиз и Леоне Строци, обсаждат Булон сюр Мер, окупиран от англичаните от 1544 г. С договора от Утрьо (24 март 1550) градът е върнат на Франция. През 1558 г. херцог дьо Гиз превзема Кале – последното английско владение на френска територия.
Конфликти с Хабсбургите
Анри II продължава политиката на баща си Франсоа I спрямо Хабсбургите. През 1552 г., в съюз с реформираните германски принцове, кралят подписва Договора от Шамбор (15 януари), който му позволява да окупира Камбре, Вердюн, Тул и Мец – т.нар. „Три епископства“. Анри II приема титлата „имперски викарий“ и започва военна кампания в Германия. Градовете се предават без съпротива, а на 18 април 1552 г. кралят влиза в Мец.
„Пътуването до Германия“ започва в Жоанвил, където френската армия е събрана през март 1552 г. под командването на конетабъл Ан дьо Монморанси и херцога на Гиз. Камбре, Вердюн и Тул отварят портите си без съпротива. на 18 април 1552 г. Анри II влиза в Мец. През октомври 1552 г. по заповед на Шарл V Фернандо Алварес де Толедо, херцог на Алба, обсажда Мец, където остава малък гарнизон под командването на Франсоа дьо Гиз. Обсадата продължава четири месеца и не успява да превземе града, въпреки разполагането на големи имперски сили: 35 000 пехотинци, 8000 кавалеристи и 150 оръдия.
Италиански войни
В областта на италианската политика, както и в други направления, крал Анри II се стреми да следва стъпките на баща си, Франсоа I. Освен традиционните френски претенции към италианските територии, неговата ангажираност с полуострова се засилва от редица лични и династични връзки: кралицата Катерина де Медичи поддържа силно италианизиран двор; фаворитката на краля Диан дьо Поатие произхожда от рода Руфо ди Калабрия; а влиятелното семейство Гиз е съюзено с дома Есте чрез брака на Франсоа дьо Гиз с Анна д’Есте, дъщеря на херцога на Ферара Ерколе II.
През 1545 г. папа Павел III предоставя Херцогство Парма и Пиаченца на сина си Пиер Луиджи Фарнезе Млади. След неговото убийство херцогството преминава към Отавио Фарнезе, но остава обект на претенции от страна на Феранте I Гонзага, губернатор на Милано. Анри II решава да се намеси в подкрепа на Фарнезе, особено след като нвоиизбраниият папа Юлий III демонстрра склонност към съюз с Империята. Френските войски, командвани от маршалите Шарл I дьо Косе, граф на Брисак, и Пол дьо Ла Барт дьо Терм, се изправят срещу имперските сили, подкрепени от папски контингенти.
През април 1552 г. кардинал Франсоа дьо Турнон, посланик на Анри II в Италия между 1551 и 1556 г., договаря първо примирие. Турнон., привърженик на дипломацията, отколкото на войната, успява да осуети планирана експедиция срещу Неапол и поставя град Сиена, освободен от испанския гарнизон, под френска защита.
На 8 и 9 октомври 1553 г. експедиция, водена от маршал дьо Терм и подкрепена от османски флот, превзема Корсика от генуезците.
През 1554 г. Сиена предприема нападение срещу Флоренция, но френската армия, командвана от Пиетро Строци, претърпява поражение на 3 август при Марчано дела Киана. Градът е обсаден и, въпреки защитата на Блез дьо Монлук, капитулира на 17 април 1555 г., преминавайки под контрола на флорентинската власт.
На 16 януари 1556 г. император Карл V абдикира в полза на сина си Филип II, като запазва императорската титла, която по-късно предава на брат си Фердинанд I. След това се оттегля в манастира Юсте. Междувременно Франция започва да губи стратегически съюзниици: германските протестантски принцове подписват Аугсбургския мирен договор, гарантиращ религиозна свобода, а османската актиивност в западното Средиземноморие отслабва. В резултат на това новият крал на Испания и Анри II подписват примирие в абатство Восел. Споразумението, предвидено да трае пет години, признава френските териториални придобивки в Пиемонт и Трите епископства, но страда от съществен недостатък – липсата на папско одобрение, подобно на Аугсбургския договор.
През 1555 г. на папския престол е избран Павел IV, известен с яростната си враждебност към императора. Той засилва провокациите към Филип II и изпраща племенника си, кардинал Карло Карафа, като легат във френския двор през 1556 г. Карафа се завръща с обещание за френска военна намеса. В отговор, през ноември същата година, Анри II изпраща херцога на Гиз, прославен след защитата на Мец, да се присъедини към маршал Брисак в Пиемонт с цел завладяване на Неапол от испанците.
Последни сблъсъци с Филип II
През 1554 г. крал Филип II сключва брак с Мария Тюдор, съюз, който му осигурява достъп до морската мощ на Англия. По същото време той разполага с армия от 60 000 души, разположена в Нидерландия под командването на херцог Емануил Филиберт Савойски. Съюзниците се възползват от отсъствието на армията на херцог Франсоа дьо Гиз, изпратена в Италия, за да започнат офанзива към Париж през Артоа.
На 10 август 1555 г. френската армия, водена от конетабъл Ан дьо Монморанси, претърпява тежко поражение при Сен Кантен. Загиват над 3000 души, а хиляди са пленени, сред които самият конетабъл, адмирал Гаспар дьо Колини и маршал Жак д'Албон дьо Сент Андре.
В отговор крал Анри II възлага на херцога на Невер, Франсоа I дьо Клев, задачата да сформира нова армия. Той също така отзовава херцог дьо Гиз от Италия и му поверява командването на военните действия в северна Франция като генерал-лейтенант на кралството. Гиз предприема настъпление към Кале, който превзема на 6 януари 1558 г., след което се насочва към Тионвил, достигайки града на 22 юни и го завладява през юли.
Междувременно армията на маршал Пол дьо Ла Барт дьо Терм претърпява поражение от испанските сили при Гравелин (1558), което отваря пътя към Париж. Анри II събира армия от 50 000 души, за да се противопостави на настъплението, но испанците са принудени да разпуснат наемническите си части поради финансови затруднения.
След прогонването на англичаните от френска територия и оттеглянето на имперските сили отвъд река Мозел, военното равновесие е частично възстановено. И двете страни обаче са изтощени и неспособни да продължат конфликта. Смъртта на Мария Тюдор на 17 ноември 1558 г. лишава Филип II от английска подкрепа, което допълнително затруднява испанската страна.
На 3 април 1559 г. е подписан мирният договор от Като Камбрези. Анри II се съгласява да върне на Филип II всички негови владения, включително Пиемонт, Савоя, Брес и Корсика, окупирани от Франция в продължение на три десетилетия. Въпреки това Франция запазва трите епископства Мец, Тул и Вердюн, както и пет крепости в Пиемонт за срок от три години.
Мирът е скрепен с два династични брака: дъщерята на Анри II, Елизабет, се омъжва за Филип II, а сестра ѝ Маргьорит – за Емануил Филиберт Савойски.
От своя страна новата кралица на Англия, Елизабет I, която наследява трона след сложна процедура, не успява да си върне Кале. С първия договор от Като Камбрези, подписан на 12 март и 2 април 1559 г., тя признава френския контрол над града в замяна на обезщетение от 500 000 екю.
Религиозни въпроси
Потискане на протестанството
По време на управлението на Анри II протестантската Реформация продължава да набира сила във Франция, предизвиквайки остра реакция от страна на кралската власт. Под влияние на Диан дьо Поатие, фаворитка на краля, и в съответствие с неговата ревностна католическа позиция, Анри II предприема серия от репресивни мерки срещу разпространението на новата религия.
На 8 октомври 1547 г. в Парижкия парламент е създадена т.нар. „Камара на пламенните“ (Chambre ardente), специализиран съдебен орган за преследване на ереси, ръководен от инквизитора Матийо Ори. В периода 1547–1549 г. Камарата издава над 500 присъди срещу протестанти, като играе ключова роля в провеждането на мащабни репресии.
С Парижкия едикт от 19 ноември 1549 г. част от юрисдикцията по делата за ерес е върната на църковните съдилища, което засилва влиянието на духовната власт в наказателната политика.
На 27 юни 1551 г. едиктът на Шатобриан прехвърля правомощията по преследване на еретици на светските съдилища, като същевременно забранява на некатолици да откриват училища. Едиктът координира репресиите и предизвиква обществено напрежение.
Компиенският едикт от 27 юли 1557 г. допълнително затяга мерките, като предвижда санкции не само срещу протестантите, но и срещу католици, които ги укриват или подпомагат.
Политиката на Анри II срещу протестантството е част от по-широката стратегия за защита на католическата ортодоксия във Франция, но същевременно допринася за нарастващото напрежение, което ще доведе до религиозните войни през втората половина на XVI век.
Галиканска криза (1551)
През 1551 г., в контекста на френската намеса в италианските дела и продължаващите конфликти с Хабсбургите, избухва остър дипломатически спор между крал Анри II и папа Юлий III. На 27 юли същата година папата отправя анатема срещу френския монарх, което води до рязко влошаване на отношенията между Франция и Светия престол.
В отговор Анри II прекъсва официалните връзки с папството и дори разглежда възможността за схизма, макар че тази идея е бързо отхвърлена. Вместо това кралят предприема конкретни ответни действия: забранява прехвърлянето на бенефиции към Рим, възпрепятства участието на френски духовници в Трентския събор и на 13 август официално обявява война на папата. От октомври нататък Юлий III започва да търси пътища за помирение, обезпокоен от задълбочаващия се разрив.
Анри II получава подкрепа от Парижкия парламент, традиционно враждебен към римската намеса във вътрешните дела на Франция. През 1557 г. парламентът се противопоставя на опитите за възстановяване на Инквизицията в кралството, като затвърждава галиканската позиция на френската корона.
Въпреки твърдата си привързаност към католическата вяра, Анри II поддържа съюз с реформираните германски принцове и продължава дипломатическите връзки с Османската империя – съюз, иницииран още от Франсоа I. Тази политика отразява характерната за XVI век прагматична динамика, при която държавните интереси често надделяват над религиозната солидарност между католическите монарси.
Разширяване на протестантството
Въпреки всички репресивни укази, протестантството преживява безпрецедентен растеж в края на 1550-те години. Членството сред благородниците се увеличава.
Двама принцове от рода Навара – Антоан Наварски и брат му, Луи I Бурбон-Конде, допринaсят за разпространението на новите идеи на Реформацията, като са придружавани по време на пътуванията си от свещеници . Двамата братя участват и в честванията на Пре о Клер, организирани в Париж от протестантите през май 1558 г. и посещавани от няколкостотин души. Първите реформирани църкви са създадени през май 1559 г., а първият национален църковен синод се провежда в предградието „Сен Оноре“, който публикува „Изповедание на вярата на френските църкви“.
В самия двор, сред обкръжението на кралицата, сестрата на краля, Маргарита, и самия крал, заедно с племенниците на Ан дьо Монморанси – Франсоа дьо Колини д'Андело, кардинал дьо Шатийон и адмирал Гаспар дьо Колини, се заражда вълна от симпатии. Подобно на тях много благородници се колебаят да демонстрират убежденията си от лоялност към краля.
Нарастващо напрежение (1558-1559)
През септември 1557 г. в Париж, на улица „Сен Жак“, където са се събрали реформатори, избухват бунтове. Кралят е жертва на опит за убийство от мъж на име Кабош, който е бързо надвит от кралската гвардия и екзекутиран часове след ареста му, без съд или разпит. Тази бързина при извършване на цареубийството довежда по това време до убеждението, че това е нападение, поръчано от протестантската партия, без да са представени никакви доказателства.
Анри II отговаря на религиозното напрежение с Едикта от Екуен на 2 юни 1559 г., който постановява, че всеки протестант, който се разбунтува или избяга, ще бъде убит, а също така назначава комисари, които да преследват реформаторите. Много парламентаристи са отдадени на идеите на Реформацията и по случай на меркуриала от 10 юни кралят хвърля в затвора онези, които открито критикуват политиката му на репресии. Повечето се отричат, с изключение на Ан дю Бур, която е изгорена на клада на площад „Грев“ няколко месеца след смъртта на краля.
Смърт
На 30 юни 1559 г., по случай двойния династичен брак между Елизабет Френска и Филип II Испански, както и между Маргарита Френска, сестра на краля, и Емануил Филиберт, херцог на Савоя, в Париж е организиран турнир на улица „Сен Антоан“, най-широката улица в Париж по онова време[5].
По време на събитието, проведено пред днешния хотел „Дьо Сюли“, крал Анри II е тежко ранен в битка с Габриел дьо Лорж, граф Монтгомъри, капитан на шотландската гвардия. Двете копия се счупват при удара, а копието на Монтгомъри, увлечено от инерцията, удря силно окото на краля, като в този момент козирката на шлема му се вдига. Кралят е откаран в палат „Турнел“ – близка кралска резиденция, разположена на мястото на сегашния площад „Вож“. Въпреки усилията на лекари и хирурзи, сред които Франсоа Пиду, Амброаз Паре и Андреас Везалий, извикан спешно от Брюксел, кралят умира на 10 юли 1559 г. след десет дни на мъчителни страдания.
След смъртта му вътрешностите и сърцето на краля са положени в Целестинската църква в Париж, а тялото му е балсамирано. На 19 юли е изложен манекен на краля, облечен в кралски одежди и поставен върху платформа с балдахин. В продължение на шест дни фигурата е третирана като жива – с ежедневно сервиране на храна. На 5 август манекенът е премахнат, а тялото е изложено самостоятелно. На 11 август тленните му останки са пренесени в катедралата Нотр Дам, където се отслужват заупокойни литургии, а на 13 август – погребани в базиликата „Сен Дени“.
Съществуват твърдения, че астролози са предупреждавали краля да избягва единични дуели. Четиристишие I-35 от Нострадамус често се цитира като пророчество за смъртта му, макар че няма доказателства, че самият Нострадамус или негови съвременници са го свързвали с инцидента:[6]: „Младият лъв ще победи стареца на бойно поле в един единствен дуел, в златна клетка очите му ще извади, два рани ще осигурят жестока смърт“.
По време на Френската революция, на 18 октомври 1793 г., гробницата на Анри II в базиликата „Сен Дени“ е осквернена, а тялото му – извадено и хвърлено в общ гроб. Легналата му статуя, изработена от Жермен Пилон през 1565 г., изобразяваща го редом с Катерина де Медичи, е запазена и до днес.
Погребалният паметник „Трите грации“[7], съдържащ сърцето на краля и съхраняван в музея Лувър, остава издигнат до Революцията в Орлеанския параклис на църквата на Целестинския манастир в Париж. По време на Реставрацията медната ваза, съдържаща реликвата, е заменена с дървено копие.
Анри II е наследен от своя 15-годишен първороден син Франсоа II.
Поетът Пиер дьо Ронсар възхвалява Анри II в сборника „Химни“ (1555), както и в поемата „Предварително влизане на християнския крал в Париж“, посветена на тържественото му влизане в столицата на 16 юни 1549 г.
Remove ads
Потомство
Катерина де Медичи дълго време е смятана за стерилна, тъй като през 1543 г., след десет години брак, тя все още не е дала потомство на крал Анри II. Ситуацията е разрешена с намесата на математика и астроном Жан Фернел, първият лекар на краля, който, след като открива, че той страда от хипоспадия (вродена малформациия на пениса), съветва двойката да извършва половия акт с поза на колена, което и позволява на кралицата скоро да забременее и да роди бъдещия крал Франсоа II през 1544 г. В рамките на дванадесет години тя ражда десет деца, три от които умират в ранна детска възраст:
- Франсоа II (19 януари 1544, замък на Фонтембло – 5 декември 1560, Орлеан), крал на Франция (1559–1560)
- Елизабет (2 април 1545, замък на Фонтембло – 3 октомври 1568, Мадрид), кралица на Испания като съпруга на Филип II
- Клод (12 ноември 1547, замък на Фонтенбло – 21 февруари 1575, Нанси), хецогиня на Лотарингия като съпруга на Шарл III Лотарингски
- Луи (3 февруари 1549, замък на Фонтенбло – 24 октомври 1550), херцог на Орлеан
- Шарл IX (27 юни 1550, Сен Жермен ан Ле – 30 май 1574, замък на Венсен), крал на Франция (1560 – 1574)
- Анри III (19 септември 1551, замък на Фонтенбло – 2 август 1589, Сен Клу), крал на Полша (1574), крал на Франция (1574 – 1589)
- Маргьорит (14 май 1553, Сен Жермен ан Ле – 27 март 1615, Париж), кралица на Франция и Навара като съпруга на Анри III Наварски
- Франсоа (18 март 1555, Сен Жермен ан Ле – 19 юни 1584, Шато Тиери), херцог на Алансон и впоследствие херцог на Анжу
- Виктория (24 юни 1556, замък на Фонтенбло – 17 август 1556, замък на Амбоаз)
- Жана (24 юни 1556, замък на Фонтенбло – 24 юни 1556), близначка на Виктория
Има три извънбрачни деца.
От Филипа Дучи има една извънбрачна дъщеря:
- Диан Френска (25 юли 1538, Париж - 11 януари 1619, Париж), съпруга на Франсоа дьо Монморанси, херцог на Монморанси, граф Дамартен, после херцогиня на Ангулем
От Джейн Стюарт (Лейди Флеминг) има един извънбрачен син:
- Анри д'Ангулем (1551, Аахен - 2 юни 1586, Екс ан Прованс), губернатор на Прованс през 1580 и велик приор на Франция;
От Никол дьо Савини има един извънбрачен син:
- Анри дьо Сен-Реми (1557, Париж - 14 февруари 1621, Париж), губернатор на Шатовилен
Remove ads
Галерия
Семейството на Анри II
Катерина де Медичи – съпруга
Диана дьо Поатие – фаворитка
Франсоа II с Мария Стюарт
Клод с Шарл Лотарингски
Eлизабет и Филип II Испански
Шарл IX и Елизабет
Анри III
Марго с Анри IV
Франсоа д'Алансон
Луи с близначките Виктория и Жана
.jpg)
Източници
- Arnold-Baker, Charles, The companion to British history, Routledge, 1996.
- Frumkin, M., The Origin of Patents, Journal of the Patent Office Society, March 1945, Vol. XXVII, No. 3, 143.
- Guy, John, My Heart is my Own, London, Fourth Estate, 2004, ISBN 0-00-717930-8.
- Nostradamus, César, Histoire et Chronique de Provence, Lyon, Simon Rigaud, 1614
- Patrick, David, and Francis Hindes Groome, Chambers’s biographical dictionary: the great of all times and nations, J.B. Lippincott Company, 1907.
- Tazón, Juan E., The life and times of Thomas Stukeley (c.1525 – 78), Ashgate Publishing Ltd, 2003.
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads