Броненосни крайцери тип „Креси“

Креси (на английски: Cressy) са серия броненосни крайцери на Кралския военноморски флот, построени в края на XIX и началото на XX век. „Креси“ е разработен за противодействие на френските Броненосни крайцери тип „Монкалм“. Серията става родоначалник на новото поколение британски броненосни крайцери. В кралския флот се отнасят към крайцерите от 1-ви клас. Всичко от проекта са построени 6 единици: „Креси“ (на английски: HMS Cressy); „Сатли“ (на английски: HMS Sutlej); „Абукир“ (на английски: HMS Aboukir); „Хог“ (на английски: HMS Hogue); „Башанти“ (на английски: HMS Bacchante); „Юриалис“ (на английски: HMS Euryalis). Всички те вземат активно участие в Първата световна война.

Броненосни крайцери тип „Креси“ Cressy-class cruiser
Броненосният крайцер „Креси“
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Броненосни крайцери от типа „Креси“
Следващ тип	Броненосни крайцери тип „Дрейк“
Предшестващ тип	Бронепалубни крайцери тип „Диадем“
Производител	Корабостроителници в Клайдбанк, Бароу, Говен във Великобритания
Планирани	6
Построени	6
В строеж	1898 г. – 1902 г.
В строй	1901 г. – 1920 г.
Утилизирани	3
Загуби	3
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	12 000 t (нормална); 12 193 t (пълна)
Дължина	143,87 m
Дължина между перпендикулярите	134,1 m
Ширина	21,18 m
Газене	7,92 – 8,3 m
Броня	на борда: 51 – 152 mm; на палубата: 25 – 76 mm; траверси: 127 mm; на кулите: 152 mm; каземати: 127 mm; на бойната рубка: 305 mm
Задвижване	2 парни машини с тройно разширение; 30 водотръбни котли Belleville
Мощност	21 200 к.с. (15,6 МВ)
Движител	2 гребни винта
Скорост	21 възела (39 km/h)
Далечина на плаване	7200 морски мили при 10 възела скорост
Автономност	30 денонощия
Екипаж	725 – 760 души
Кръстен в чест на:	Битка при Креси
Въоръжение
Артилерия	2×1 234 mm; 12×1 152 mm; 14×1 76 mm; 3×1 47 mm
Торпедно въоръжение	2×1 457 mm ТА[1]
Броненосни крайцери тип „Креси“ в Общомедия

Проектът получава развитие в крайцерите тип „Дрейк“.

Конструкция

Броненосният крайцер „Креси“. Схема на артилерията и бронирането.

До 1898 г. британското Адмиралтейство се ограничава само до създаването на бронепалубни крайцери. Но след това, когато технологиите на „Круп“ правят възможно добавянето и на бордова броня, достатъчно здрава, за да издържи на попаданието на 6" стоманен снаряд, при съхраняване на предишните размери и водоизместимост, в Британия се връщат към класа на броненосния крайцер. Общата архитектура и силуета е повторение на бронепалубни крайцери тип „Диадем“.

Корпус

Корабите са с дължина 143,9 m (472 фута), ширина 21,2 м (69 фута и 6 инча), проектно газене 7,92 m (26 фута) при нормална и 8,2 m (26 фута и 9 инча) при пълна водоизместимост^[2].

Силова установка

Две четири цилиндрови парни машини с тройно разширение, 30 парни котли, модел „Белвил“. Запаса на гориво е 1600 тона въглища. Проектната мощност на машините е 21 000 к.с.

Брониране

70 метровият броневи пояс е от 152 mm дебела круповска броня. Висок е 4,5 метра, отпред и отзад се затваря с броневи траверси дебели 127 mm. Палубата е с броня дебела 25 mm, а от кърмовия траверс до края дебелината става 76 mm. Бронята на кулите е дебела 152 mm, а на казематите била от 127 до 51 mm. Бойната рубка е с броня от 305 mm^[2].

Въоръжение

То е аналогично на Бронепалубни крайцери тип „Паурфул“.

Кулите на главния калибър на крайцерите тип „Креси“

Но новите 234 mm оръдия могат да се зареждат при всички възможни ъгли на насочване. Те са разположени в еднооръдейни кули на носа и кърмата. Максималният ъгъл на вертикална наводка е 15°, което означава далекобойност на 170 килограмовия снаряд до 14 200 m. Зареждането им е разделно. Средния калибър се състои от дванадесет 152 mm оръдия, модел Mk VII, които са разположени в каземат и по бордовете. Осем от тях са на главната палуба и могат да се използват само по време на щил. Те изстрелват 45,4 kg снаряди на 11 200 m. 76 mm оръдия са предназначени за борба с вражеските миноносци, последните четири са разположени на надстройката. 47 mm оръдия са предназначени за поддръжка на десанта. Корабите са въоръжени с два 18 дюймови (457 mm) подводни ^[3] торпедни апарата^[2].

Оръдие	9,2"/46,7 Mark IХ	6"/45 Mark VII
Начало на експлоатация	1900	1901
Калибър, mm	234	152
Дължина на ствола, калибра	46,7	45
Скорострелност, изстрела в минута	3 – 4[4]	5 – 7
Ъгли на наводка	-5°/+15°	-7°/+15°
Тип зареждане	картузно (разделно)	картузно (разделно)
Тегло на снаряда, kg	172,4	45,4
Начална скорост, m/s	847	784
Максимална далекобойност, m	14 170	13 350 (20°)

Представители на проекта

1. „Креси“ е заложен на 12 октомври 1898, спуснат на вода на 4 декември 1899, влязъл в строй на 28 май 1901 година.
2. „Сатли“ е заложен на 15 август 1898, спуснат на вода на 11 ноември 1899, влязъл в строй на 6 май 1902 година.
3. „Абукир“ е заложен на 9 ноември 1898, спуснат на вода на 16 май 1900, влязъл в строй на 3 април 1902 година.
4. „Хог“ е заложен на 14 юли 1898, спуснат на вода на 13 август 1900, влязъл в строй на 19 ноември 1902 година.
5. „Башанти“ е заложен на 15 февруари 1899, спуснат на вода на 21 февруари 1901, влязъл в строй на 25 ноември 1902 година.
6. „Юриалис“ е заложен на 18 юли 1899, спуснат на вода на 20 май 1901, влязъл в строй на 5 януари 1904 година.

История на службата

Дарданелите 1915 г.

Към началото на Първата световна война те са морално и физически стари. Въпреки това от „Креси“, „Абукир“, „Хог“, „Башанти“ и „Юриалис“ е сформирана 7-а крайцерска ескадра, за командир на която е назначен контраадмирал Хенри Г. Кемпбъл. Заради възрастта на корабите, ниската им скорост и комплектовката с наборни екипажи тя е наречена „Ескадра на живата стръв“. „Абукир“, „Креси“ и „Хог“ са потопени на 22 септември 1914 година от германската подводница U-9. От 2296 души екипаж на трите кораба загиват 62 офицера и 1397 матроса, главната заслуга в спасяването на 837 души (60 офицера и 777 матроса)^[5] има холандският параход „Флора“.

„Башанти“ и „Юриалис“ вземат участие в Дарданелската операция през 1915 година. Благополучно дослужват края на войната и са предадени за скрап в 1920 г.