Бронепалубни крайцери тип „Маратон“

Маратон (на английски: Marathon) са серия бронепалубни крайцери от 2-ри ранг на Британския Кралски флот, построени през 1880-те години на 19 век. Серията е развитие на крайцерите от типа „Мърси“, тяхна по-малка и по-евтина версия. Също така са и първите британски кораби, които са ориентирани за достигане на числено превъзходство над потенциалния противник.

Бронепалубни крайцери тип „Маратон“ Marathon-class cruiser
Бронепалубният крайцер „Мажисьен“
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Бронепалубни крайцери от типа „Маратон“
Следващ тип	Бронепалубни крайцери тип „Аполо“
Предшестващ тип	Бронепалубни крайцери тип „Мърси“
Производител	Корабостроителници в Гоувън, Портсмът и Чатъм, Великобритания
Планирани	5
Построени	5
В строеж	1887 г. – 1889 г.
В строй	1889 г. – 1920 г.
Утилизирани	5
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	2997 t (нормална); (2845 t за „Медея“ и „Медуза“)
Дължина между перпендикулярите	80,8 m
Ширина	12,8 m; 12,5 („Медея“ и „Медуза“)
Газене	5,03 m
Броня	на палубата: 25 mm (по скосовете: 51 mm); щитове оръдия: 114 mm; на бойната рубка: 76 mm
Задвижване	2 парни машини тип „Компаунд“; 6 парни котела
Мощност	9000 к.с. (6,6 МВт) (форсирана)
Движител	2 гребни винта
Скорост	20 възела (37 km/h)
Далечина на плаване	8000 мили при ход 10 възела; Запас гориво: 400 t въглища
Екипаж	218 души
Кръстен в чест на:	града Маратон
Въоръжение
Артилерия	6×1 152 mm; 9×1 57 mm; 3×1 47 mm
Торпедно въоръжение	4×1 457 mm ТА[1]
Други	3 картечници
Бронепалубни крайцери тип „Маратон“ в Общомедия

Всичко от проекта са построени 5 единици, проектът е известен и като тип „М“, защото всички кораби на проекта носят имена започващи с буквата М: „Маратон“ (на английски: HMS Marathon), „Мажисьен“ (на английски: HMS Magicienne от (на френски: Magicienne; на български: Вълшебница), „Медея“ (на английски: HMS Medea), „Медуза“ (на английски: HMS Medusa) и „Мелпомена“ (на английски: HMS Melpomene). Последващо развитие на проекта са крайцерите от типа „Аполо“.

Проектиране

След построяването на модерните в техническо отношение и достатъчно мощни бронепалубни крайцери от типовете „Леандър“ и „Мърси“, британското Адмиралтейство преразглежда потребностите на флота. Доколкото главните потенциални противници на флота тогава – Франция и Русия не строят нищо подобно, строежът на подобни, скъпи кораби е просто разточително. Заедно с това много държави приемат доктрината и се готвят за воденето на крайцерска война против Великобритания, с концепцията за възможно преоборудване на бързоходни граждански съдове в спомагателни крайцери. За борба с подобен противник мощните кораби са чисто разточителство. Още повече, че разтеглените комуникации на Британската империя изискват огромен брой крайцери и изискванията за икономия на ресурси са просто очевидни.

В резултат на това започва строителството на неголеми и евтини кораби от 2-ри ранг, но строени в големи серии. Първият опит в това направление са крайцерите от типа „Маратон“, те представляват намалена версия на „Ривърите“, като чувствително им отстъпват по всички качества, освен по скорост.

Конструкция

Бронепалубните крайцери от типа „Маратон“. Схема на артилерията и бронирането.

История на службата

Име	Заложен на	Спуснат на вода	Влиза в строй
HMS Magicienne	10 август 1887 г.	12 май 1888 г.	1889 г.
HMS Medea	25 април 1887 г.	9 юни 1888 г.	1889 г.
HMS Medusa	25 август 1887 г.	11 август 1888 г.	1889 г.
HMS Marathon	10 август 1887 г.	23 август 1888 г.	1889 г.
HMS Melpomene	10 октомври 1887 г.	20 септември 1888 г.	1890 г.

Оценка на проекта

Намалената стойност на „Маратон“, по сравнение с предшествениците им, е много удовлетворителна за Адмиралтейството. Въоръжението на крайцерите, макар и по-слабо, напълно съответства на поставените пред тях задачи. В останалите си параметри проектът обаче е неудачен. Мореходността им е явно недостатъчна – корабите са много силно заливани с вода и в хубаво време, а на пълна скорост забиват носа във вълните. Вследствие на това нито един от тях не достига планираната скорост от 20 възела. Корпусът е много тесен и няма нормални условия за обитаване на екипажа, дори в намален състав. Особено лошо е положението на огнярите, които работят много тесни отсеци. Независимо от бързото превъоръжаване на крайцерите със скорострелна артилерия, тяхната бойна ценност остава невисока.