From Wikipedia, the free encyclopedia
Босанчицата е вариант на кирилицата, използван в миналото от католиците в Херцеговина и съседните области.[1]
Позната е още и под следните названия: арватица, босаница, босненска азбука (bosanska azbukva), босненска кирилица, хърватско-босненска кирилица, босненско-далматинска кирилица (Ватрослав Ягич), босненска бързописна графика (Евфим Карский), западен вариант на кирилския бързопис, западна (босненска) кирилица (Стиепан Ившич), хърватско писмо, полишка азбука (poljička azbukvica) (на народен език по̀лица (Poljica), сръбски (така я наричат глаголяшите и по-рядко босненските францисканци). Всички названия на този вариант на кирилицата са оспорвани. В България азбуката „босанчица“ е използвана през XVII и XVIII век от българските католици, като е наричана „сръбска азбука“.
Основната разлика между босанчицата и другите южнославянски варианти на кирилската писменост се открива в графиката на буквите. Отделни автори отделят различни букви като характерни особено за по-съвременния хърватски или босненски бързопис (босанчица), но повечето посочват за характерни буквите: б, в, ч, ж. Най-характерен е специалният знак за звуковете đ (ђ) и ć (ћ), който бил създаден от хърватските кирилски писари по образец на глаголическия герв. При реформирането на сръбската кирилица Вук Караджич (т.нар. вукова реформа) взема тази буква за звука ć. В босанчицата няма знаци за носовите гласни, за известно време се задържа само малкият ер, не съществуват и букви за je и ja, докато такива букви са характерни за църковната сръбска кирилица. В текстовете, писани с босанчица, je се пише с две букви или само с йотувано e, а ja с две отделни букви или с букватаят, която в по-късните текстове в бързописа придобива функциите изключително на звука j. Тъй като в кирилицата някои букви означавали числа, съществува известна разлика и в числовата система, особено за отбелязване на стотиците 700, 800, 900, както и на 1000, а в отделни ръкописи има разлика и при други числа.
Палеографията и историческата лингвистика различават три различни центъра на разпространение на босанчицата:
Най-ранните документи на босанчица са възникнали в сферата на босненско-хумската епиграфика (най-значителен пример е Хумачка плоча – Хумска плоча) от 11 век, запазена във францисканския манастир в Хумац (край Любушки в Херцеговина), надписите на сакрални обекти на островите в централна Далмация (Повалския праг от Повалие на остров Брач от 1180 г.), както и дипломатически текстове (грамотата на бан Кулин от 1189 г.). Сред най-ранните текстове е и Повалският документ (Брач, 1250 г., препис от по-стар документ, написан от сплитския каноник Иван), писмото от княза на Омиш Джуро Качич от рода Качичи до дубровнишката община (1276 г.).
Към текстовете, писани с босанчица, спадат:
От друга страна, българските филолози никога не са оспорвали сърбохърватския произход на босанчицата, за разлика от т.нар. рашка ортография (по-коректно е да се каже зетско-рашка ортография) и ресавска ортография на среднобългарския език, без които в историята на българския език и литература се отваря черна дупка в периодите от падането на България под византийска власт през 1018 г. до втората четвърт на 13 век [2] , и съответно за периода 15 – 18 век. [3]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.