From Wikipedia, the free encyclopedia
Едгар (на английски: Edgar) са серия бронепалубни крайцери от 1-ви ранг на Британския Кралски флот, построени през 1880-те – 1890-те години на 19 век. Серията е развитие на крайцерите от типа „Блейк“, тяхна по-малка и по-евтина версия. Всичко от проекта са построени 9 единици: „Едгар“ (на английски: HMS Edgar), „Кресент“ (на английски: HMS Crescent), „Ендимион“ (на английски: HMS Endymion), „Гибралтар“ (на английски: HMS Gibraltar), „Графтън“ (на английски: HMS Grafton), „Хоук“ (на английски: HMS Hawke), „Роял Артур“ (на английски: HMS Royal Arthur), „Сейнт Джордж“ (на английски: HMS St George) и „Тизиус“ (на английски: HMS Theseus). Появата на руския броненосен крайцер „Рюрик“ и новините за залагането на нови кораби от този тип, карат британското Адмиралтейство да преценят „Едгарите“ като слаби, за да се борят с новите руски рейдери. Отговор на британците стават крайцерите от типа „Паурфул“.
Бронепалубни крайцери тип „Едгар“ Edgar-class cruiser | |
Бронепалубният крайцер „Едгар“ | |
Флаг | Великобритания |
---|---|
Клас и тип | Бронепалубни крайцери от типа „Едгар“ |
Следващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Паурфул“ |
Предшестващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Блейк“ |
Производител | Devonport Royal Dockyard в Девънпорт и др., Великобритания |
Планирани | 9 |
Построени | 9 |
В строеж | 1888 г. – 1894 г. |
В строй | 1891 г. – 1926 г. |
Утилизирани | 8 |
Загуби | 1 |
Служба | |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 7468 t (нормална) 7823 t за „Роял Артур“, „Кресент“, „Гибралтар“ и „Сейнт Джордж“ |
Дължина | 118,1 m |
Дължина между перпендикулярите | 109,7 m |
Ширина | 18,3 m |
Газене | 7,2 m |
Броня | на палубата: 76 mm (по скосовете: 127 mm); щитове оръдия: 76 mm; каземати: 152 mm; на бойната рубка: 305 mm |
Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; 4 двойни парни котела |
Мощност | 10 000 к.с. (7,5 МВт) (при естествена тяга); 12 550 к.с., 9,3 МВт (при форсирана тяга) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 18 възела[1] (33,3 km/h) При форсирани машини: 20 възела (37 km/h)[2] |
Далечина на плаване | 10 000 мили при 10 възела; Запас гориво: 1250 t въглища |
Екипаж | 544 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 2×1 234 mm; 10×1 152 mm; (на „Кресент“ и „Роял Артур“ 1×1 234 mm 12×1 152 mm) 12×1 57 mm; 5×1 47 mm |
Торпедно въоръжение | 4×1 457 mm ТА[3] |
Бронепалубни крайцери тип „Едгар“ в Общомедия |
Намалявайки проектната скорост от 22 до 20 възела, Уайт успява да вмести въоръжението на „Блейк“ (2 – 234 mm и 10 – 152 mm оръдия) в по-малка водоизместимост.
„Роял Артур“ и „Кресент“ са построени по видоизменен вариант на проекта, получавайки вместо разположена в диаметралната плоскост бакова 9-дюймовка две преместени към бордовете 6-дюймови оръдия.
Бронирана палуба е главната защита на крайцерите. Хоризонталният участък на палубата има дебелина 25 – 76 mm, скосовете към бордовете са с дебелина от 25 – 127 mm. Също палубата се спуска към носа и кърмата на крайцерите. Бойната рубка има дебелина на стените 305 mm. Щитовете на оръдията от главния калибър са бронирани с дебела 76 mm броня. Казематите са с дебелина 152 mm.
Две парни машини с тройно разширение, 4 двойни цилиндрични котела. Запас въглища 1250 тона.
Тези изпипани и надеждни кораби носят по две 234 mm оръдия (на бакa и на ютa) и по 10 152 mm (4 на батарейната палуба в каземати и 6 на горната палуба зад щитове). Те са подходящи както за крайцерска служба, така и за разузнавателна в ескадрена формация. След служба, продължила повече от 25 години, те след Първата световна война, са предадени за скрап, с изключение на най-нещастния кораб сред тях – „Хоук“: той през 1911 г. таранира английския лайнер „Олимпик“, а през войната потъва от немско торпедо в Северно море[5].
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.