Гечкинли или Гечкенли (на турски: Geçkinli) е село в европейската част (Източна Тракия) на Турция, околия Сюлеоолу, вилает Одрин. Селото е разположено на 25 км източно от град Одрин и на 9 км от околийския център Сюлеоолу.
Quick Facts Страна, Регион ...
Гечкинли Geçkinli |
|
|
Страна | Турция |
---|
Регион | Мармара |
---|
Вилает | Одрин |
---|
Надм. височина | 144 m |
---|
Население | 814 души (2000) |
---|
Пощенски код | 22560 |
---|
Close
В XIX век Гечкинли е българско село в Одринска кааза на Османската империя. В 1830 година то има 120 български къщи, в 1878 - 84, а в 1912 – 154.[1]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Гечкинли (Ghetchkinli) е село в Нахия Чоке на Одринска каза с 84 домакинства и 394 жители българи.[2] В селото има българско училище, в което в края на 90-те години на 19 век преподава Димитър Даков, организирал в Гечкинли и революционен комитет на ВМОРО.[3][4]
До 1912 година жителите на Гечкинли обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.[5] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 86 екзархийски български семейства с 436 души.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Гечкинли са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] Селото е арена на бойни действия между българската и османската армия в хода на Лозенградската операция през октомври 1912 година.
Българското население на Гечкенли се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Бежанците от Гечкенли са настанени в селата Якезли (16 семейства), Скеф (13 семейства), Ахлатли (11 семейства), Окчилар, Бей махле, както и в Бургас.[8]
More information Население на селото по години ...
Close
- Родени в Гечкинли
- Никола Георгиев (1877 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията,[10] македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 сярска дружина[11]
- Иван Костадинов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 3 рота на 11 сярска дружинаа[12]
- Руси Радев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[13]
- Починали в Гечкинли
- Александър Дим. Мишев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[14]
- Иван Атанасов Костов, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[15]
- Иван Минчев Живодеров, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[16]
- Исак Яков Станишев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[17]
- Митрофан Пошев, български военен деец, подполковник, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[18]
- Петър Димитров Златарев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[19]
- Стефан Ив. Димитров, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[20]
- Стоян Андонов Мумджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[21]
- Тодор Начев Димитров, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[22]
Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 271.
Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 28-29.
Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 312 - 313.
Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 101.
Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 208, 246, 250, 255-256, 272, 276.
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 8
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 4
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 72
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 190
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 99
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 104
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 79
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 149
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 49