Първенец е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив. Има 3389 жители по настоящ адрес (15 март 2017 г.)[2]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Първенец.
- За другото българско село с име Първенец вижте Първенец (област Ямбол).
| Първенец | |
 | |
  Първенец  Първенец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3635 души[1] (15 март 2024 г.) 220 души/km² |
| Землище | 16,491 km² |
| Надм. височина | 454 m |
| Пощ. код | 4110 |
| Тел. код | 03111 22 – 50 КМЕТ |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 59032 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Родопи Павел Михайлов (БСП за България, Левицата!, БВ; 2019) |
| Кметство – кмет | Първенец Ренета Плевнелиева (ОЗ, СДС, ВМРО-БНД) |
| Първенец в Общомедия | |
Село Първенец е известно и с това, че в землището му е и най-голямата борса за продажба и търгуване на плодове и зеленчуци в България. Веднага след нея се нареждат борсите край пазарджишкото село Огняново и край чирпанското село Плодовитово.
География
Разположено на стратегическо място – покрай река Върлищица, само на десетина километра южно от Пловдив. Граничи със селата Марково, Брестовица, Храбрино и град Пловдив (квартал Коматево), който се намира на около 3 километра.
История
Село Първенец има богата история. От античността, през средновековието и най-вече Възраждането, когато в селото има оживена стопанска и духовна дейност. Различните епохи дават отражение и на името на селището – Върлово, Дермендере, Фердинандово. Във Върлово е построена една от най-старите църкви – „Света Фотиния“ – около 1700 г. В Дермендере през 1848 г. от братята Гюмюшгердан е създадена втората фабрика в България.[3] В началото на 20 век във Фердинандово се заражда интензивно земеделие и се активизира местната търговия. Селото е неразривно свързано и с най-българското дело – Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
На 25 и 26 юли 2005 г. се навършват 120 години от заседанието на БТЦРК (Българския таен централен революционен комитет) в Дермендере, на което се избира нов състав на комитета (председател – Захари Стоянов и членове: Иван Андонов, Иван Стоянович, Димитър Ризов и Коста Паница) и се взема решение да се осъществи Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Демокрацията е посрещната радушно в селото, но след 1989 г. се заличават до голяма степен постиженията в областта на селскостопанското производство, на които селището дължи и последното си име – Първенец. Въпреки това, днес жителите на Първенец се адаптират към новите предизвикателства в България и в света, а читалището и училището неизменно се грижат за духовния и културен живот в този край, богат на история и традиции.
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 3652 | 100.00 |
| Българи | 2629 | 71.98 |
| Турци | 23 | 0.62 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 8 | 0.21 |
| Не се самоопределят | 4 | 0.10 |
| Неотговорили | 988 | 27.05 |
Културни и природни забележителности
Годината на създаването на читалището е спорна. Данни за наличие на читалищна дейност има от 1908 г., когато се смята, че група от най-будните и прогресивни хора от селото, членове на кооперацията, са създали читалището. През този период то е било средище на културно-масовата работа в селото.
До 1914 г. читалището се е помещавало в дюкяна на баба Божия, майка на Иван Китов, а по-късно, заради скъпия наем, било преместено в дюкяна на Ангел Ковачев.
От 1920 г. бил създаден и драмсъстав. Това се оказва най-подходящата форма за набиране на средства за просъществуването на читалището. Първите представени пиеси са „Иванко-убиецът на Асеня“ и „Скъперникът“, които са се играели в старото училище.
През месец март 1928 г. на Общо събрание на кооперацията било решено тя вече да не счита читалището за свое подразделение. Тогава група интелектуалци се събрали и на 01.04.1928 г. основали ново самостоятелно народно читалище в селото, на което дали името „Съзнание“ и приели Устава на народните читалища. Читалището не е имало своя материална база. От 1929 г. читалището в Първенец има по-добре организирана дейност, а от 1930 г. е назначен постоянен библиотекар. Библиотеката и читалнята се нанасят в дома на Георги Балеев-на партера.
През 1932 г. се създава първото Въздържателно дружество. През 1934 г. е бил закупен читалищният радиоапарат.
През 1947 г. Управителният съвет на читалището има 9 членове. 1948 г. е годината, в която се започва дейността на народния университет, в който се изнасят сказки и доклади: „Читалището като фактор за духовен и материален напредък“ – Н.Стефанов „Семейство, детство и живот“ – Христо Въргов „Вредите от алкохолните напитки“ – Д. Въртоломеев „Наука и религия“ – Д.Въртоломеев. За отбелязване е, че сказките, докладите и забавите са били единствените развлечения на населението.
Самодейните състави при читалището от този период били: драмсъстав, хоров състав, танцова трупа с оркестър. Нивото на подготовка на тези читалищни форми било много високо.
В драмсъстава участвали около 35 самодейци, които са изнасяли многобройни представления в селото и окръга. Репертоарът на драмсъстава включва пиесите „Мандрата“, „Пожар“, „Боряна“, „Неразделни“, „Грях“, „Чутна Яна“ и др.
През 1955 г. ръководството на читалището прави предложение да бъдат отпуснати средства за построяването на нов читалищен дом. Две години по-късно започва строителството на сградата. През същата година е създадена детската музикална школа по акордеон, която е била посещавана от 20 деца.
В началото на 1960-те години е сформирана група за художествено слово. През 1961 г. в танцовия състав участвали 18 души. На 02.08.1961 г. читалището се премества в новата сграда.
През последните години в читалището е имало детски тамбурашки оркестър, основан през 1970 г., който е лауреат на IV, V и VI републикански фестивали на художествената самодейност. Ръководител на състава в продължение на 25 години е Михаил Балеев.
От 1984 г. в читалището се води детски танцов състав с 24 деца и група за художествено слово с 8 самодееца.
Редовни събития
- Празникът на селото, на който се прави и традиционният събор, е на 21 май, празник на „Св. св. Константин и Елена“.
- На почит е празника Сирни заговезни. В навечерието на Сирни Заговезни по традиция читалището организира бал с маски. Денят се чества с карнавално шествие и конкурс за най-оригинален карнавален костюм и маска \индивидуално и групово участие\ и фолклорна програма.
До днес читалището развива богата самодейност. Наблюдава се траен интерес от страна на населението към формите на извънкласна работа за децата и младежите, както и за различни възрастови групи, в организирането на самодейни състави, школи, групи и клубове по интереси. Открити танцови школи за народни танци, школа за спортни и модерни танци, литературен клуб, театрален състав за деца и възрастни, детска лятна занималня и др. Ръководството на читалището съвместно с институциите на местно и общинско ниво, с подкрепата на представителите на местния бизнес, заедно със самодейците всеотдайно работи по посока на приобщаване на населението на Първенец към опазване на фолклорните традиции на селото и обогатяването на културния живот на хората.
Други
В миналото селото е било известно с винарската си изба създадена около началото на 20 век от фамилията Божилови.
Източници
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
