Димитър Христов Ризов е български революционер, общественик, политик, публицист и дипломат.[1][2] Използва псевдоними като Гяур, Дантон, Д. Инсаров, Македонец, Мита Ризич, Д. Рудин, Junius.[3]
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Ризов.
| Димитър Ризов | |
| български политик | |
 Ризов около 1915 година | |
| Роден |
1862 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Лиежки университет |
| Научна дейност | |
| Област | География |
| Политика | |
| Депутат | |
| III ВНС XI ОНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Никола Ризов |
| Димитър Ризов в Общомедия | |
Биография
Ризов е роден 1862 година в Битоля, Македония.[1][4] Първоначално учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Пловдив.[1][4] В 1881 година отваря книжарница в Битоля, а в 1882 – 1883 година по-късно е екзархийски училищен инспектор на българските училища в Македония.[1] В 1881 година издава на френски език първата „Етнография на Македония“.[5] В 1883 година заедно с Насте Стоянов подпомага откриването на българската книжарница на Коне Самарджиев в Солун. Ризов редактира „Македонский календар – Св. Кирил и Методий", като събира статии, научни изследвания, стихотворения от видни учени и общественици в България, като Иван Вазов, Петко Славейков, Марин Дринов, Трайко Китанчев, Константин Мишайков, Андрей Ляпчев, Константин Величков и ги праща за отпечатване в Солун.[6]
През 1884 година се установява в Княжеството и се включва в политическия живот като редактор на вестника на Либералната партия „Търновска конституция“.[1] Ризов е част от вълната либерали емигранти в източнорумелийската столица Пловдив, където активно участва в дейността на Българския таен централен революционен комитет и в подготовката и извършването на Съединението на областта с Княжество България.[5][1] От 6 до 9 септември 1885 г. е член на Временното правителство в Пловдив.[5] Ризов е редактор на вестниците „Самозащита“ (1885), „Македонский глас“ (1885, 1887), „Независимост“ (1886).[1] Ризов е депутат в Третото велико народно събрание (1886 – 87).[5]
През януари 1887 г. се обявява против Регентството и правителството, подкрепяйки русофилските офицерски бунтове в Силистра и Русе, за което е арестуван в Черната джамия. През 1887 година продължава образованието си в Лиежкия университет в Белгия, като стипендиант на Евлоги Георгиев, като учи история, философия и политикономия.[7] След завръщането си издава вестник „Христо Ботйов“, в който рязко напада княз Фердинанд I, като след брой І е арестуван и осъден на две години затвор.[8][9][5] Димитър Ризов и Наум Тюфекчиев са основните организатори на неуспешния опит за убийството на Стефан Стамболов, при който на 27 март (15 март стар стил) 1891 година е убит финансовият министър Христо Белчев.[10] В 1895 – 1896 година издава вестник „Млада България“ (1895 – 1896), в който също напада княз Фердинанд.[1] През декември 1895 година на Втория македонски конгрес Димитър Ризов е избран за член на ВМОК на Втория редовен конгрес[1] и по-късно активно участва в дейността на организацията.[11]
От 1897 година Димитър Ризов променя отношението си към управлението и преминава на дипломатическа служба. Той е български търговски консул в Скопие (1897 – 1899),[1] депутат в XI обикновено народно събрание (1901),[12] дипломатически агент в Цетине (1903 – 1905) и Белград (1905 – 1907), пълномощен министър в Рим (1908 – 1915) и по време на Първата световна война в Берлин (1915 – 1918). През 1917 година, в Берлин заедно с брат си Никола Ризов той издава атласа „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници“, съдържащ 40 карти и обяснителни текстове на немски, английски, френски и български език.[1] Димитър Ризов умира на 23 април 1918 година в Берлин.[13]
Ризов има две сестри, които завършват Солунската българска девическа гимназия. Параскева (Пара) (около 1874 – Битоля; 1949 – София) се омъжва за д-р Динко Йовев (1867 – Саръгьол, Бабадагско; 1902 – София). Екатерина (Катина) (около 1872 – Битоля; 1935 – София) в 1886 година се омъжва за Димитър Петков.[14]
Самият Ризов е женен за черногорката Босилка Вулетич-Ризов, извънбрачна дъщеря на черногорския крал Никола I.[15]
Външни препратки
- „Разлагающа се и възраждающа се България (посвещава се на нашата младеж)“, София, 1894 година
- Българите в техните исторически, етнографически и политически граници, Берлин 1917
- Българите в техните исторически, етнографически и политически граници – The Bulgarians in their historical, ethnographical and political frontiers (Atlas with 40 maps)", Берлин, 1917 година (първо издание)
- „Френската жълта книга по Македонския въпрос (Дипломатически документи на Френското министерство на външните дела“, София, 1903 година
- „Руско-българските отношения“
- "Каква требва да бъде нашата политика спрямо Македония?; Колко сърбомани има в Скопско?", София, 1902 година
Литература
- Радев С., Строители на съвременна България, т. 1, София, 1973, стр. 494 – 496, 506 – 508
- Топенчаров Вл., Българската журналистика 1885 – 1903, 2 изд., София, 1983
- БГ История – Умира Димитър Ризов // bg-history.info. Посетен на 04.02.2008.
Pro Macedonia. Polémique de Wendel et de Rizoff au sujet de la Macédoine.jpg. Paris, Georges Roustan, Libraire-Éditeur, 5, Quai Voltaire, 5, 1918.
Бележки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
