Диуретик
From Wikipedia, the free encyclopedia
Диуретиците (на гръцки: διούρησις, diourētikos, от diourein – пикая) са лекарствени средства водещи до стимулирано производство на урина, а оттам първична екскреция на електролити и вторично на вода. Използват се при задръжка на течности[1].
Химически, диуретиците са разнообразна група химически съединения, които стимулират или възпират производството на различни хормони, които по естествен начин регулират отделянето на урина от бъбреците. Най-общо, работят, като повишават отделянето основно на соли, основно на вода, или и двете. Отделянето на соли от организма само по себе си води до отделяне и на вода.
В медицината диуретици се ползват за лечение на сърдечна недостатъчност, цироза на черния дроб, хипертензия (повишено кръвно налягане) и някои бъбречни заболявания. Антихипертензивното действие на някои диуретици (в частност, тиазиди и бримкови диуретици) се проявява независимо от техния диуретичен ефект. Това ще рече, че свалянето на кръвното налягане не се дължи на намаления обем на кръвта в резултат на повишеното изхвърляне на телесни течности чрез урината, а се появява вследствие други механизми, дори при по-ниски дози от тези необходими за диуреза. Някои диуретици като ацетазоламид правят урината по-алкална и спомагат за отделянето на някои вещества в случаи на свръхдози и отравяния. С диуретици често се злоупотребява от хора с нарушения в храненето и теглото, в опит да свалят килограми чрез загуба на телесни течности.