Комунистическа съпротива във Вардарска Македония
From Wikipedia, the free encyclopedia
Комунистическата съпротива във Вардарска Македония (на македонска литературна норма: Народноослободителна Борба на Македонија) включва политическата и военна кампания на ръководените от комунистите сили на територията на Вардарска Македония. В периода 1941 – 1944 година се формира партизанско комунистическо движение в границите на Вардарска Македония, доминирано от Югославската комунистическа партия, и довело до възстановяването на Югославия след края на войната. Датата, приета за начало на така наречената война – 11 октомври, е официален празник в Северна Македония. В пропагандната и историческа литература в страните от бивша Югославия тази съпротива се обозначава като Народоосвободителна война на Македония.
Комунистическата съпротива във Вардарска Македония | |||
Югославски фронт, част от Втора световна война | |||
Войници от сформираната в София народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“ маршируват в Скопие, ноември 1944 г. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1941 – 1945 | ||
Място | част от областта Македония | ||
Резултат | формиране на СР Македония (Вардарска бановина) в рамките на СФР Югославия | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Комунистическа съпротива във Вардарска Македония в Общомедия |
Народоосвободителна войска на Македония Народноослободителна Војска на Македонија Narodnooslobodilačka vojska Makedonije | |
Знамето на Федерална република Македония, използвано от НОВМ | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1941 – 1943 (Партизански отряди) 1943 – 1945 |
Държава | Македония (област) |
Размер | 1000 (краят на 1941) – 66 000 (краят на 1944) |
Покровител | Народоосвободителна войска на Югославия |
Битки/войни | Народоосвободителна война на Македония на Югославските партизани по време на Втора световна война |
Командири | |
Изтъкнати командири | Мирче Ацев Михайло Апостолски Методи Андонов-Ченто Светозар Вукманович – Темпо |
Народоосвободителна войска на Македония Народноослободителна Војска на Македонија Narodnooslobodilačka vojska Makedonije в Общомедия |
Главна роля във въоръжената съпротива през втория период на кампанията играе т.нар Народноосвободителна войска на Македония (НОВМ), наричана също Македонска народоосвободителна армия и Народоосвободителна армия на Македония. Тя е ръководена от Главния щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония (Главен щаб на НОВ и ПОМ). Партизанските отряди във Вардарска Македония прерастват в НОВМ с течението на войната. Датата на основаването на най-голямата бойна единица – Партизански батальон Мирче Ацев, 18 август 1943 година се чества като Празник на армията в Северна Македония.
Долуописаните партизански действия в периода 1941 – 1944 година представят официалната гледна точка в бивша Югославия и съвременна Северна Македония. В този период в борба с български полицейски и военни органи загиват точно 445 души, членове на Комунистическата партия на Македония.[4] Историци като Коста Църнушанов доказват, че в това движение, особено до пролетта на 43-та година, са били свръхпредставени спрямо дела си в населението сърбите, сърбоманите, черногорците и албанците, като също така са участвали значим брой избягали съветски военнопленници, словенци, и след капитулацията на Италия-бивши италиански военнослужещи, а през 1944 година, когато войната трайно се е обърнала в ущърб на Германия, в партизанското движение се включват много македонски българи с цел да подкопаят отвътре планираното за след войната създаване на македонска нация на противобългарска основа.[5] А в Северна Македония след отделянето ѝ от Югославия понякога се появяват исторически оценки за конфликта като за Гражданска война.[6]