Лезгински език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Лезгинският език (самоназвание: лезги чlал) е езикът на лезгините, живеещи в южната част на Дагестан и в северната част на Азербайджан[1][2].
Лезгински език лезги чlал | |
/lezɡi tʃʼal/ | |
Страна | Русия, Азербайджан, Турция |
---|---|
Регион | Дагестан |
Говорещи | 650 000 |
Писменост | кирилица |
Систематизация по Ethnologue | |
Кавказки Севернокавказки Нахско-дагестански Лезгински | |
Официално положение | |
Официален в | Дагестан (Русия) |
Малцинствен в | Азербайджан Турция |
Регулатор | – |
Кодове | |
ISO 639-1 | – |
ISO 639-2 | lez |
ISO 639-3 | lez |
Лезгински език в Общомедия |
Лезгински език исторически изпълнява ролята на лингва франка в Южен Дагестан[3]..
Според енциклопедичния справочник „Етнолог“, броят на носителите на езика на лезги в Азербайджан възлиза на 364 000 за 2007 г.[4] В Руската федерация през 2010 г.[5] според преброяването 402 173 души са притежавали езика на лезги. Според преброяването през 2009 г. в Азербайджан са живели 180 хиляди лезгини, но етнодемологът Ариф Юнусов изчислява, че населението на Лезги в Азербайджан е 250 – 260 хиляди души..[6].
Книги и вестници се публикуват в лезгински език (най-популярната в Русия е „Лезги газет“, а в Азербайджан е „Самур“).
През 2016 г. изданието на ЮНЕСКО „Атлас на застрашените езици на световния език“ на лезгински език получи статут на „Vulnerable“ („Уязвим“)[7]. По този повод е създаден проект за спасяване на лезгински език, наречен „Съкровище на Лезгистан“.[8].