Маргарита Савойска (1851 – 1926)
първа кралица на Италия / From Wikipedia, the free encyclopedia
Маргарита Савойска (на италиански: Margherita di Savoia), пълно име Маргарита Мария Тереза Йоанна Савойска-Генуезка (Margherita Maria Teresa Giovanna di Savoia-Genova; * 20 ноември 1851, Торино, Сардинско кралство; † 4 януари 1926, Бордигера, Кралство Италия), е първата кралица на Италия като съпруга на крал Умберто I.
Маргарита Савойска | |
Кралица на Италия | |
Лични данни | |
---|---|
Управление | 9 януари 1878 – 29 юли 1900 (кралица) 29 юли 1900 – 4 януари 1926 (кралица майка) |
Пълно име | Маргарита Мария Тереза Йоанна Савойска-Генуезка |
Други титли | Кралица майка |
Родена | 20 ноември 1851 Торино, Сардинско кралство |
Починала | 4 януари 1926 Бордигера, Кралство Италия |
Погребана в | Пантеона, Рим |
Предшествана от | Мария-Луиза Австрийска (през 1814) създадена титла |
Наследена от | Елена Черногорска |
Семейство | |
Брак | Умберто I |
Потомци | Виктор Емануил III |
Династия | Савоя: Савоя-Генуа |
Баща | Фердинанд Савойски-Генуезки |
Майка | Елизабет Саксонска |
Герб | |
Маргарита Савойска (1851 – 1926) в Общомедия |
Тя е член на италианското кралско семейство в годините, в които е до Умберто като коронована принцеса, а от 1878 г. като кралица на Италия. Маргарита упражнява значително влияние върху избора на съпруга си, както и голям чар сред народа, използвайки разумно своите публични изяви, замислени да привличат хората с изискано облекло и неизменна приветливост. Според италианския историк Угоберто Алфазио Грималди тя е политическата фигура на обединена Италия, която събужда след Джузепе Гарибалди и Бенито Мусолини „най-големия ентусиазъм сред висшите и сред нисшите класи“.[1]
Католичка, силно привързана към Савойския дом и дълбоко реакционна, тя е твърда националистка и подкрепя империалистическата политика на Франческо Криспи. Подстрекаването към потушаването на народните бунтове, както се случва при броженията в Милано през 1898 г., колкото и противоречиво да е, не компрометира имиджа ѝ, може би защото тя е първата италианка, която сяда на трона на новосъздадената държава.[2] В двора Маргарита ръководи седмичен културен кръг, който ѝ печели възхищението на поетите и интелектуалците и я поставя може би, поне в това отношение, по-наляво от много други аристократки.[3] Освен това нейните балове, подобно на тези, в които тя участва, често прикриват дипломатически план и в намеренията си се стремят да осигурят посредничество с „черната“ аристокрация, останала вярна на Папската държава и на папата след превземането на Рим.
Има множество народни и поетични изрази на почит към Маргарита: oт Пица „Маргарита“ до известната ода на Джозуе Кардучи „За кралицата на Италия“ (Alla regina d'Italia), написана веднага след посещението на суверените в Болоня през ноември 1878 г., и в годините след убийството на съпруга ѝ.
Тя е запалена алпинистка (строи планинската си резиденция Кастел Савоя) и любителка на колите. Баба е по бащина линия на българската царица Йоанна.