Марсоход
From Wikipedia, the free encyclopedia
Марсоходът е космически апарат, който се движи самостоятелно по повърхността на Марс след кацане.
Марсоходите имат няколко предимства пред стационарните спускаеми апарати: изследват по-подробно територията, която обхождат, могат да бъдат насочени към интресни особености на релефа, могат да бъдат оставяни на слънчеви позиции по време на зимните месеци и могат да усъвършенстват познанието ни за извършване на дистанционен контрол над робота.
Техни предимства пред орбиталните апарати са възможностите за наблюдение на микроскопично ниво и извършването на физически експерименти. Пречки са по-големите възможности за провал заради нуждата от кацане и подобните рискове, които не се отнасят за орбитърите. Също така те са ограничени от по-малката си скорост и изследват по-малка територия около самата им площадка за кацане.
Има четири успешни марсохода всеки от които е автоматичен (има и два успешни ровъра, които не са изследвали Марс, това са луноходите от съветската програма Луноход през 70те години на 20 век пратени да изследват Луната[1]).