община в област Кърджали From Wikipedia, the free encyclopedia
Ардино е община в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.
Ардино (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Кърджали |
Площ | 338.858 km² |
Население | 13 377 души |
Адм. център | Ардино |
Брой селища | 53 |
Сайт | www.ardino.bg |
Управление | |
Кмет | Изет Шабан (ДПС; 2019)[1] |
Общ. съвет | 29 съветници
|
Ардино (община) в Общомедия |
Общината е разположена в западната част на област Кърджали. С площта си от 338,848 km2 заема 5-о сред 7-те общините на областта, което съставлява 10,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Релефът на община Ардино е средно- и ниско планински. Тя се намира на границата между Западните и Източните Родопи. Около 90% от територията ѝ, на югоизток и юг от долината на река Арда се заема от източнородопския рид Жълти дял със своя първенец връх Алада (1240,5 m), разположен югозападно от село Теменуга, на границата с община Неделино.
В останалата част на общината, на северозапад и север от долината на Арда се простират крайните югоизточни разклонения на три планински рида, които са части от Переликско-Преспански дял на Западните Родопи. Районът на север от долината на Арда и левият ѝ приток Давидковска река се заема от югоизточните части на рида Каракулас (Гордюва чука). Тук северозападно от село Русалско се издига най-високата точка на общината – връх Ариягидик Дорсу (1301 m). Южно от долината на Давидковска река и западно от Арда в землищата на селата Любино и Латинка се простират крайните източни части на друг западнородопски рид (част от Переликско-Преспанския дял) с връх Лочката (1205 m), разположен на запад от село Латинка, на границата с община Баните. И накрая, на северозапад от Арда, землищата на селата Мусево, Стояново и Паспал се заемат от крайните източни части на още един западнородопски рид (той също е част от Переликско-Преспанския дял) с максимална височина връх Градище (1027 m), разположен северно от село Стояново.
Община Ардино е изключително богата на водни ресурси. От югозапад на североизток, а след село Китница – на изток, частично по границата с община Баните преминава долната част от горното течение на най-голямата родопска река Арда. На територията на общината тя получава пет по-големи притока: леви – Давидковска река, Яйлидере и Боровица; десни – Оваджик и Ардинска река. След село Китница долината на Арда се заема от една от „опашките“ на големия язовир „Кърджали“. Устието на река Боровица също е „удавено“ от втората „опашка“ на язовира. Тук на брега на язовира се намира и най-ниската точка на общината – около 317 m н.в. Югоизточните части на община Ардино се отводняват от горните течения на реките Джебелска и Дива (леви притоци на Върбица) и техните многобройни малки притоци и дерета.
Територията на общината се характеризира с континентално-средиземноморски климат, модифициран от особеностите на планинския релеф. Той се отличава с мека и влажна зима и горещо и сухо лято. Зимният максимум на валежите се свързва с активността на средиземноморските циклони през студеното полугодие. През зимата нерядко от север и североизток нахлуват по-студени въздушни маси, причиняващи резки, но краткотрайни застудявания. Поради силно разчленения релеф, стойностите на климатичните елементи варират в широки граници в зависимост най-вече от надморската височина и изложението на склоновете. В по-ниските места средногодишната температура на въздуха е около 11ºС, а в по-високите – около и под 8ºС. Средномесечната температура през януари е положителна 1ºС, а през юли – 23ºС. Годишното количество на валежите е около 900 mm. Най-големи са валежите през зимата 270 mm, а най-малки – през лятото 190 mm. През преходните сезони (пролет и есен) валежите са между 210 и 220 mm. Годишната температурна сума за периода с активна вегетация е средно около 3500°, което благоприятства отглеждането на среднотоплолюбиви и топлолюбиви земеделски култури. Дефицитът в баланса на атмосферното овлажнение през активния вегетационен период налага прилагането на изкуствено напояване.
С най-голяма площ в общинаАрдино са горските територии, заемащи 179,7 хил. дка (53,0% от площта на общината), земеделски територии – 136,9 хил. дка (40,4%), населени места и другите урбанизирани територии – 5 хил. дка (1,5%), водни течения и водният площи – 7,5 хил. дка (2,2%), територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 7,5 хил. дка (2,2%), територии за транспорт и инфраструктура – 2 хил. дка (0,6%).
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 11 572 | 100,00 |
Българи | 2488 | 21,50 |
Турци | 6 585 | 56,90 |
Цигани | – | - |
Други | 66 | 0,57 |
Не се самоопределят | 113 | 0,98 |
Неотговорили | 2 320 | 20,05 |
Общината има 52 населени места с общо население 11 318 жители към 7 септември 2021 г.[3]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Аврамово | - | 6,197 | Ибрахимлер | Мак | 3 | 5,642 | Мак мъл |
Ардино | 3387 | 15,328 | Егри дере, Хаджи кьой | Млечино | 502 | 5,423 | Сют кееси |
Ахрянско | 34 | 6,839 | Ахрян ерджек | Мусево | 31 | 4,309 | |
Башево | 217 | 4,647 | Халлар | Падина | 749 | 10,411 | Мак мулар, Мук мулу |
Бистроглед | 62 | 2,602 | Мехмед кьой | Паспал | 15 | 2,501 | |
Богатино | 199 | 2,258 | Чорбаджълар | Песнопой | 17 | 24,464 | Ашиклар |
Боровица | 246 | 12,667 | Чам дере | Правдолюб | 176 | 4,436 | Джелилер |
Брезен | 214 | 7,210 | Халач дере, Халач | Рибарци | 36 | 1,997 | Османлар, Османци |
Бял извор | 1398 | 19,928 | Ак бунар | Родопско | 37 | 3,014 | Коджа алилер |
Главник | 86 | 1,795 | Русалско | 45 | 7,925 | Оташлъ | |
Голобрад | 137 | 3,547 | Кьосе Хасанлар | Светулка | 197 | 7,624 | Чандър |
Горно Прахово | 483 | 8,191 | Тоз баля | Седларци | 77 | 1,837 | |
Гърбище | 146 | 14,494 | Сърт кьой | Синчец | 88 | 8,602 | Дура бейлер |
Дедино | 98 | 0,969 | Деделер | Сполука | 29 | 3,400 | Оладжак |
Дойранци | 5 | 10,426 | Дойранлар | Срънско | 48 | 5,897 | Джеми джедит атик |
Долно Прахово | 114 | 2,223 | Тоз езир | Стар Читак | 24 | 1,505 | Читак атик |
Дядовци | 114 | 6,025 | Деделер | Стояново | 11 | 5,974 | |
Еньовче | 145 | 2,015 | Сухово | 89 | 2,899 | Сусус бурун | |
Жълтуша | 672 | 6,452 | Саръ къс | Теменуга | 27 | 7,217 | Менекше |
Искра | 90 | 1,884 | Търна | 60 | 2,458 | ||
Китница | 70 | 11,586 | Ятаджик | Търносливка | 143 | 7,929 | Тюрк ереджек |
Кроячево | 75 | 5,183 | Терзи кьой | Хромица | 82 | 3,251 | |
Латинка | 11 | 10,652 | Тюрк юрпек | Червена скала | 86 | 2,195 | |
Левци | 86 | 2,112 | Чернигово | 128 | 1,384 | ||
Ленище | 101 | 13,487 | Алфатар | Чубрика | 179 | 5,782 | Факръ бунар |
Любино | 37 | 10,823 | Юмерлер | Ябълковец | 212 | 11,232 | Елмалъ кебир |
ОБЩО | 11318 | 338,848 | няма населени места без землища |
През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 73,8 km:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.