Психиатрия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Психиатрията (от гръцки: ψυχή – душа, дух, но означава също така и пеперуда[1] и ιατρός – лекар, „лечение на душата“) е дял от клиничната медицина, който изучава психичните разстройства и техните причини, патогенеза, клинична картина, протичане, патологична анатомия, патофизиология, разпространение, лечение и профилактика. Психиатрията се занимава и с изолиране на лица с психични разстройства или с патологични умствени отклонения, които представляват потенциална опасност както за тях самите, така и за околните.
- Не бива да се бърка с психология.
Психиатрията е медицинска дисциплина. Тя е клон от медицинската наука и се занимава с изучаване на част от заболяванията на главния мозък, протичащи с психични промени, т.е. с по-значителни болестни изменения във висшата нервна дейност, които водят до неправилно отражение на действителността и неправилно поведение на болните. Психиатрията се дели на две части: обща психиатрия (обща психопатология) и специална психиатрия (специална психопатология). Първата изучава общите прояви като симптоми и синдроми на психичните заболявания, техните общи причини и основните принципи на лечение. Тя разглежда въпросите отнасящи се до етиологията, патогенезата, клиничната картина, лечението, изхода, патологоанатомията, характера на психопатологичните процеси, класификацията, методите, профилактиката и рехабилитацията на психичните заболявания. Тя включва познания за общите симптоми и синдроми при разстройства на възприятията, представите, емоциите, интелектът, мисленето, паметта, вниманието, волята и съзнанието. Специалната психопатология се занимава с отделните психични заболявания, с причината, клиничната картина и лечението на всяко едно от тях. Такива заболявания са биполярно разстройство, шизофрения и др.[2][3]
Понятието „психиатрия“ е въведено през 1808 г. от немския лекар, физиолог и психиатър Йохан Рейл (Johann Christian Reil) в Хале. За първи път е преподавана като предмет през 1811 г. в Лайпциг. Първата съвременна психиатрична клиника е основана в Берлин през 1865 г.
Един от основните, но също така и най-трудните въпроси, по който все още няма единодушно мнение и категоричен отговор е какво е норма (нормално състояние) и отклонение (патологично състояние).[4]