Шизофрения
психическо разстройство / From Wikipedia, the free encyclopedia
Шизофренията (от гръцки: σχιζοφρένεια – „разстройство на диафрагмата“, тъй като в миналото се смятало, че душата се помещава в диафрагмата) е психическо разстройство, характеризиращо се с нарушение на мисловните процеси и емоционалните реакции.[1] Заболяването най-често се проявява със слухови халюцинации, параноични или фантасмагорични налудности или дезорганизираност на говора и мисленето и е придружено от значителна социална дисфункция и нарушена работоспособност. Първоначалните симптоми обикновено се проявяват в ранна млада възраст, като заболяването засяга около 0,3 – 0,7% от населението на Земята.[2] Диагнозата се определя въз основа на наблюдавано поведение и на съобщените от пациента преживявания.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: обработка след сливане; оправяне на вътрешните препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Шизофрения | |
Платно, избродирано от пациент с диагноза на шизофрения | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | F20 |
МКБ-9 | 295 |
OMIM | 181500 |
База данни DiseasesDB | 11890 |
База данни MedlinePlus | 000928 |
База данни eMedicine | med/2072 emerg/520 |
Мед. рубрики MeSH | F03.700.750 |
Шизофрения в Общомедия |
Шизофренията е вид психоза с многобройни прояви (бълнуване, халюцинации, нервно-психична възбуда и др.), водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на характера на индивида, влошена приспособимост към трудовите и социалните условия.
Генетичните предпоставки, средата в ранна възраст, неврологичните и психологическите и социални процеси играят важна роля за евентуално развиване на заболяването. Някои рекреационни лекарства, включително отпускани по лекарско предписание, могат да причинят или да влошат симптомите. Понастоящем изследванията са съсредоточени върху ролята на микробиологията, въпреки че до момента не е открита конкретна органична причина. Множеството възможни комбинации от симптоми провокират спорове относно това дали диагнозата трябва да представя само едно разстройство, или по-голям брой обособени синдроми. По тази причина, когато въвежда името, Ойген Блойлер определя болестта като шизофрении (множествено число). Въпреки етимологията на термина обаче от древногръцките корени схизон (σχίζειν – „разкъсвам, разцепвам“) и френ (φρήν, φρεν – „мисъл, разсъдък“) шизофренията не е „раздвояване на съзнанието“ и не трябва да се обърква с „дисоциативното разстройство на личността“, познато още като разстройство на „раздвояване на личността“, с което общественото мнение често погрешно я свързва.[3]
При болните с шизофрения обикновено е налице увеличена допаминова активност в мезолимбичната пътека на мозъка и съответно основното поддържащо лечение е прилагане на антипсихотично лекарство, което потиска главно дейността на допаминовите (а понякога и на серотониновите) рецептори. Прилаганите понастоящем дози антипсихотици са по-ниски, отколкото в ранните десетилетия на тяхната употреба. Психотерапията и професионалната и социалната рехабилитация също са важни средства за лечението. При повечето сериозни случаи, когато болният представлява риск за себе си или за други хора, може да е необходима принудителна хоспитализация, въпреки че в днешно време болничният престой е по-кратък и се налага по-рядко, отколкото в миналото.[4]
Смята се, че заболяването засяга главно когнитивните (познавателните) способности, но обикновено допринася и за хронични поведенчески и емоционални проблеми. Хората с шизофрения са с по-голяма вероятност да имат и допълнителни (коморбидни) (съпътстващи) състояния, в това число голяма депресия и тревожни разстройства. Вероятността от развиване на злоупотреба с психоактивни вещества е почти 50%.[5] Болните често са обременени и от социални проблеми като безработица, бедност и бездомност. Средната очаквана продължителност на живот на хората с шизофрения е с 12 до 15 години по-малко, отколкото при хората, които не страдат от заболяването, в резултат на увеличени проблеми с физическото здраве и на по-високия процент на случаите на самоубийство (около 5%).[6]