Секеи
подгрупа на унгарците / From Wikipedia, the free encyclopedia
Секеите, също секели или секули, (на унгарски: Székelyek; на румънски: Secuii; на немски: Szekler; на латински: Siculi) са подгрупа[2] на унгарския народ, живееща предимно в Секейския край в Румъния. Значително население, произхождащо от секеите от Буковина, живее в областите Толна и Бараня в Унгария и в някои области на Войводина, Сърбия.
Секеи Székelyek | |
Общ брой | над 1 000 000[1] |
---|---|
По места | Румъния: 730 000 Унгария: 185 000 |
Език | унгарски |
Религия | християни (предимно католици, също така калвинисти и унитарианци) |
Окръзи в Румъния със значително секейско население | |
Секеи в Общомедия |
През Средновековието секеите, заедно с трансилванските саксонци, играят ключова роля в защитата на Кралство Унгария срещу османците[3] в позицията им като пазачи на източната граница. С Трианонския договор от 1920 г. Трансилвания (включително Секейска земя) става част от Румъния, а секелското население става цел на усилията за румънизация.[4] През 1952 г., по време на Социалистическа република Румъния, бившата провинция Муреш, Румъния (с най-висока концетрация на секеи) е законно определена като Унгарска автономна област. Заменена е през 1960 г. от Мурешко-унгарската автономна област, която от своя страна е разделена през 1968 г. на три неавтономни окръзи – Харгита, Ковасна и Муреш.[5]
Днешната Секейска земя приблизително съответства на румънските окръзи Харгита, Ковасна и централен и източен Муреш. Въз основа на официалното преброяване на населението през 2011 г. 1 227 623[6] етнически унгарци живеят в Румъния, предимно в региона на Трансилвания, което прави 19,6% от населението на този регион.