Фьодор Толбухин

Фьодор Ива̀нович Толбу̀хин (на руски: Фёдор Иванович Толбухин) е съветски офицер, маршал на Съветския съюз, командващ съветските войски на Южния, 4-ти и 3-ти украински фронтове, герой на Съветския съюз (посмъртно), герой на Югославия, почетен гражданин на Белград, София, Добрич, Враца.

Пощенска марка на СССР, 1974 г.

Фьодор Толбухин
съветски маршал
Звание	Маршал на СССР
Години на служба	1914 – 1949
Служи на	СССР
Род войски	пехота
Военно формирование	Сухопътни войски
Командвания	Закавказки военен окръг, Въоръжени сили на СССР Командир на дивизия Червена армия Битка за Сталинград, Червена армия 4-ти Украински фронт, Червена армия 3-ти Украински фронт, Червена армия
Битки/войни	Втора световна война
Награди	орден Победа орден „Червено знаме“ орден Кутузов, I степен орден Суворов, I степен орден Ленин Герой на Съветския съюз Герой на България Герой на Югославия
Образование	Военна академия „Фрунзе“
Дата и място на раждане	4 юни 1894 г. (стар стил) Андроники, Руска империя
Дата и място на смърт	17 октомври 1949 г. (55 г.) Москва, СССР
Погребан	Некропол на стената на Кремъл, Тверски район, Русия
Фьодор Толбухин в Общомедия

Ранни години

Роден е на 16 юни 1894 г. в село Андроники, Ярославска губерния (по-късно Толбухински район на Ярославска област), в семейство на селскостопански работници.

Завършва начално училище и заминава за Петербург, където продължава да учи в търговско училище, подпомогнат от заможни роднини. По стечение на обстоятелствата, вместо да стане търговец, в навечерието на Първата световна война завършва офицерско училище в град Ораниенбаум (малък град, близо до Санкт Петербург) и заминава за югозападния фронт.

Военна кариера преди ВСВ

Когато започва гражданската война в Русия, Ф.И. Толбухин без колебание застава на страната на Червената армия. Воюва на Западния фронт като помощник-началник и началник-щаб на 56-а стрелкова дивизия, началник на оперативното управление на щаба на армията. През 1919 година завършва школа за щабни офицери, а през 1930 г. – курс за усъвършенстване. През 1934 година се дипломира от Военната академия М.В. Фрунзе. Кариерата му продължава да върви във възходяща линия и Толбухин последователно е назначен за началник-щаб на дивизия, корпус, командир на дивизия. От юли 1938 година е назначен за началник-щаб на Закавказския военен окръг.

На 4 юни 1940 година му е присвоено генералско звание.

Втора световна война

По време на Втората световна война генерал-майор Ф.И. Толбухин е последователно началник-щаб на Закавказския (август – декември 1941), Кавказкия (декември 1941 – януари 1942) и Кримския (януари – март 1942) фронт, заместник-командващ войските на Сталинградския военен окръг (май – юли 1942), командващ 57-а и 68-а армия на Сталинградския и Северозападния фронт (юли 1942 – март 1943).

На 19 януари 1943 година е повишен в звание генерал-лейтенант, само след 3 месеца (на 28 април 1943 г.). в – генерал-полковник, а на 21 септември същата година – в армейски генерал.

През март 1943 година Ф.И. Толбухин командва Южния (преобразуван на 20 октомври 1943 г. в 4-ти украински) фронт, а от май 1944 година – 3-ти украински фронт.

За способностите на Толбухин като военачалник говорят Яш-Кишиневската, Белградската, Будапещенската, Балатонската, Виенската, Донбаската, Мелитополската, Никополско-Криворожката и Кримската операция. Те са осъществени пълно или частично под негово ръководство, от Южния, 3-ти и 4-ти украински фронтове. Толбухин показва себе си като истински стратег. Под негово ръководство войските на Червената армия завземат териториите на Румъния, България,^[1] Югославия и Унгария.

Следвоенни години

След войната Ф. И. Толбухин заема отговорни военни постове, макар вече сериозно болен от диабет, продължава успешно да изпълнява задълженията си. От юли 1945 година е главнокомандващ Южната група армии, от януари 1947 година – командващ войските на Закавказския военен окръг. Избран е за депутат във Върховния съвет на СССР.

Болестта го поваля окончателно в лятото на 1949 година. В своята книга „Дълг за цял живот“ маршал Александър Василевски разказва за престоя на знаменития военачалник в болницата през есента на 1949 година: „Никога няма да забравя как Фьодор, лежейки на болничното легло, буквално минути преди да издъхне, уверяваше, че утре ще си бъде на работа“.

Фьодор Толбухин умира в болницата на 17 октомври 1949 година. Погребан е в некропола на Кремълската стена, на Червения площад в Москва.

Награди

С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 7 май 1965 г. му е присъдено посмъртно званието герой на Съветския съюз.

Награждаван е с 2-а ордена „Ленин“, висшия пълководски орден „Победа“ (26 април 1945 година), 3 ордена „Червено знаме“, 2 ордена „Суворов“ 1-ва степен, орден „Кутузов“ 1-ва степен, орден „Червена звезда“ и множество други ордени и медали, както съветски, така и чуждестранни. Народен герой на Югославия (1944).

През 1960 година в Москва, на булевард „Ф. И. Толбухин“, е поставен паметник в негова чест, изработен от скулптора Л. Е. Кербел и архитекта Г. А. Захаров.

• Портал „Втора световна война“

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Фьодор Толбухин.

Външни препратки и източници

1. Позив на ген. Толбухин към българския народ и към българската армия, публикуван във в. „Зора", бр. 7550 от 9 септ. 1944 г. за: задачата на Червената армия, скъсването на отношенията на България с Германия и присъединяването ѝ към Коалицията на демократичните държави, предаване на германските войници в България като военнопленници и предаване на всички германски кораби на Червената армия. Б.м., 8 септ. 1944 г. ЦДА, ф. 1303К, оп. 1, а.е. 91, л. 1

• Толбухин Федор Иванович
• Герои на Съветския съюз: Кратък биографичен речник. Том 2, М.: Воениздат, 1988
• Александър Василевски „Дело на цял живот“. Книга 2, 6-е изд. – М: Политиздат, 1988
• А. С. Абрамов „До Кремълската стена“, 7-о издание, доп. – М.: Политиздат, 1987
• П. Г. Кузнецов, Маршал Толбухин 1894 – 1949. – М., 1966
• Полководцы и военачальники Великой Отечественной. Вып.2 – М.: Молодая гвардия, 1979