Хафез
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хадже Шамс ед-Дин Мохамад Хафез-е Ширази (на персийски: خواجه شمسالدین محمد حافظ شیرازی) (ок.1325/1326 – 1389/1390[1]) е персийски поет, представител на философско-лирическата поезия, известен с безсмъртните си газели и рубаи. Връх в средновековната персийска поезия, стиховете му и днес се четат и декламират в Иран, а книги с неговото творчество има в домовете на повечето иранци. В училищата на Бухарското ханство от 14 до началото на 20 век стиховете на Хафез са част от задължителното обучение на учениците. Животът на Хафез и творбите му са обект на много анализи, коментари и тълкуване и оказват влияние върху развитието на персийската литература след 14 век.[2][3] Стиховете на Хафез са преведени на всички европейски и много азиатски езици. В Иран датата 20 мехр по иранския календар (11 октомври) е денят на официалното честване на Хафез.
Хафез خواجه شمسالدین محمد حافظ شیرازی | |
Роден |
около 1325 г.
Шираз, Музафаридско царство |
---|---|
Починал | 1389 г. (64 г.)
|
Погребан | Гробница на Хафез, Иран |
Религия | ислям сунитски ислям Суфизъм |
Националност | персиец |
Работил | поет |
Литература | |
Псевдоним | حافظ |
Жанрове | газела |
Течение | лирика |
Повлиян | Ибн Араби, Санаи, Коран, Анвари, Низами Ганджеви, Саади, Хагани, Фарид ад-дин Аттар |
Повлиял | Последващата лирическа персийска литература, Гьоте |
Хафез в Общомедия |