![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d0/Bezier_curve.svg/langmk-640px-Bezier_curve.svg.png&w=640&q=50)
Безјеова крива
математичка функција / From Wikipedia, the free encyclopedia
Безјеова крива (погрешно наречена „Безиерова крива“) — параметарска крива која наоѓа честа примена во сметачката графика и сродните полиња. Воопштувањата на Безјеовите криви во повисоки димензии се нарекуваат Безјеови површини, чиј посебен случај е Безјеовиот триаголник.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d0/Bezier_curve.svg/640px-Bezier_curve.svg.png)
Кај векторската графика, Безјеовите криви се користат за моделирање на глатки криви чиј размер може да се менува до бесконечност. „Патеките“, како што се нарекуваат во програмите за работа (манипулација) со слики[бел 1] се комбинации од сврзани Безјеови криви. Патеките не се ограничени од растеризираните слики и можат да се менуваат интуитивно. Безјеовите криви се користат и во анимацијата, како алатка за контрола на движењето.[бел 2]
Безјеовите криви наоѓаат примена и кај временските одредници, особено за анимации и во изработката на посредници. На пример, со Безјеова крива можеме да ја назначиме брзината на еден објект со текот на времето, како икона што се преместува од А до Б, наместо да преместуваме утврден број на пиксели по чекор. Кога аниматорите или уредувачите на посредници зборуваат за „физиката“ или „чувството“ во работата, тие всушност споменуваат извесна Безјеова крива што ја контролира брзината на даденото движење со текот на времето.
Безјеовите криви ги популаризирал францускиот инженер Пјер Безје во 1962, кога почнал да ги применува при обликувањето на автомобилски каросерии. Овие криви прв ги осмислил Пол де Кастелжо користејќи де Кастелжоов алгоритам, кој е бројчено стабилен метод за вреднување на Безјеови криви.