Анастас Янков

Анастас Янков
български опълченец

Роден	1 август 1857 г. Загоричани, Османска империя
Починал	15 април 1906 г. (48 г.) Влахи, Османска империя
Учил в	Национален военен университет
Награди	Военен орден „За храброст“
Военна служба
Звание	полковник
Семейство
Братя/сестри	Яков Янков Натанаил Янков
Деца	Коста Янков
Анастас Янков в Общомедия

Анастас Янков е роден в голямото будно българско костурско село Загоричани, днес Василиада, Гърция. Брат е на българския общественик Яков Янков и на Натанаил Янков. Анастас Янков учи в родното си село, а по-късно в българско училище в Цариград, което завършва с отличен успех през 1875 година. Вкаран е в затвор, но бяга в Одеса.

Участва като доброволец в сръбската армия в Сръбско-турската война (1876), в която е награден със сръбски орден и е повишен в чин младши унтерофицер след битката при Гредетин^[5]. През Руско-турската война (1877 – 1878) на 18 април 1877 г. постъпва на военна служба^[6] като доброволец в V дружина на Българското опълчение. Произведен е във военно звание унтерофицер. Сражава при Шипка и Шейново, където е ранен и получава за проявена храброст „Георгиевски кръст“.^[7]

След войната се установява в новосъздаденото Княжество България, в 1880 година завършва Военното училище, на 30 август е произведен в чин подпоручик, а на 9 септември 1885 г. в чин поручик и служи като поручик в IX Берковска дружина. Взима участие като офицер в Сръбско-българската война (1885). Бие се при Цариброд и Пирот, като за проявена храброст е удостоен с орден „За храброст“ IV степен. На 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан, на 2 август 1890 в чин майор. През 1896 година е произведен в чин подполковник и служи последователно като командир на 19^-и пехотен шуменски полк, 21-ви пехотен средногорски полк, а накрая и като ротен командир в Добрич. По-късно същата година напуска военната си служба и влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. Прави обиколка в Македония, за да събира сведения за готовността за вдигане на въстание там. Пътуването му е отразено във вестник „Балкански новини“:

„

Неговото пътешествие беше триумфално шествие по всички македонски центрове, българското население се стичаше на тълпи да види българския воин.^[5]

“

В 1899 година подполковник Янков командва Стрелковото дружество във Варна, създадено със съдействието на офицери от Осми пехотен приморски полк. Създадени са 4 стрелкови чети, като до октомври 1901 година дружеството има 972 члена. То дава военна подготовка на членовете си в неделите и други празнични дни.^[8]

По време на военната си кариера служи и в Министерството на войната. На 14 февруари 1901 година е произведен в чин полковник и уволнен от служба.^[6]

Поход към Костурско и Горноджумайско въстание

В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.^[9] Още през юни 1902 година отрядът му, в който заместник-войвода е подофицер Петър Гайков, пресича границата и се отправя към Леринско и родното му Костурско.^[10] От Пирин Янков пише укорително на княз Фердинанд:

„

Моето ходение по тези места е триумф за българското население. Аз пътувам във военна форма. Почти всички от честните унтерофицери из България са с форма облечени и с ордени накичени. Хората са толкова въодушевени, щото една моя заповед е достатъчна да пламне Македония и пламъкът да обхване целия Балкански полуостров... Може да спрем движението, само ако се уверим, че Българският господар обича Македония, а тази обич може на първо време да се покаже, като ни се помогне и като се спре гонението на комитета и като се освободят конфискуваните пушки. Аз Ви говорих, че Ваше Царско Височество и Военният министър можете много да направите с македонското дело, но Вие се подведохте подир предателите министри и ще дойдат работите, както при Съединението със злощастния Батенберг...^[10]

“

Походът на Анастас Янков създава големи проблеми на конкурентната революционна организация ВМОРО, която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание. Поради това Янков се свързва с Коте Христов, с когото подготвя атентат в Лерин, но плановете им са осуетени дори от местните гъркомани и лично от Герман Каравангелис.^[11] Според дееца на ВМОРО Ангел Динев в Костурско Янков е подпомогнат от Петър Погончев, Лазар Бицанов, Коте Христов и Христо Силянов.^[12] През октомври 1902 година Анастас Янков и Коте Христов се насочват към Костур, с планове да атакуват града. Край Бобища четите им са разкрити в началото на ноември от османски части и в завързалото се сражение дават много жертви. След това Анастас Янков бяга през Гърция в България.^[13]

Илинденско въстание

През Илинденското въстание е начело на чета от 400 души, която действа в Пирин, влиза в щаба на въстанието в Разлог и командва нападението на Белица. Тогава негов четник е и Крум Петишев.

На 1 март 1905 година серският гръцки консул Атанасиос Стурнарас докладва в Атина, че Янков минава границата към Македония, начело на четите на Давидко Милчев, Юрдан Стоянов и Георги Янакиев.^[14]

Полковник Янков загива в сражение с турски войски на път за България при махалата Полена на село Влахи през април 1906 година.^[15]^[16]

Върховисткият деец Михаил Думбалаков пише за него:

„

По едно рядко съчетание в тоя суров и дисциплиниран войник се бе настанил благият и добродушен характер на една душа, чиято простота и безизкуственост се простираше до трогателна наивност, примесена със сляпата вяра в тържеството на правдата...^[17]

“

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

„

Полковник Янков от село Загоричани, идеален патриот и душата на роба, напуснал любимия си поробен роден край на 1902 г., за да помага на брата-роба другаде – където нуждата от него бе необходима и по-голяма, трагично загина от предателство и без да види свободата на угнетената родина, за която той посвети и младост, и сили, и здраве, и имот – целия си мъченически живот.^[18]

“

Полковник Янков е женен за Мария Атанасова Попгеоргиева – Футекова, сестра на Райна Княгиня, и е баща на дееца на БКП Коста Янков.

Анастас Янков

Биография

Поход към Костурско и Горноджумайско въстание

Илинденско въстание

Военни звания

Източници

Външни препратки

Родословие

Бележки

Wikiwand - on