From Wikipedia, the free encyclopedia
За първи път заболяване от бяс при животните в България е обявено официално през 1896 г.
От тогава до наши дни болестта е регистрирана ежегодно при диви и домашни животни с различна степен на интензивност и териториално разпространение. През изминалото столетие се променя и коренно структурата на епизоотичния процес като от типичен „уличен бяс“ в началото днес регистрираните случаи са на „горски бяс“. Благодарение на извършваната орална ваксинация против бяс по дивите животни съществува реален шанс за по-малко от десетилетие бесът причинен от Rabies virus да изчезне напълно. В България не са регистрирани случаи на заболяването причинен от други видове сходни вируси (т.нар. „прилепов бяс“). Успоредно с намаляването на случаите от бяс при животните се наблюдана и рязко намаляване на заболели хора. Благодарение на предприетата антирабична терапия случаите при хората са сведени до единични през последните две десетилетия.
В развитието на епизоотичния процес на беса в България се наблюдават няколко периода различаващи се по своята степен на интензивност, характер и териториален обхват.
През този период бесът се проявява в класическата си форма на уличен бяс. Основният резервоар на инфекцията е кучето[1]. През 1925 г. са наблюдавани случаи в 140 селища, а през 1946 г. засегнатите селища са 1011 бр. с 2285 бр. болни. През тази година на антирабично лечение са подложени около 15 000 души.
През 1948 г. президиумът на Народното събрание издава „Указ № 9399 за борба с беса“ (ДВ, бр.136 от 1948 г.). Съгласно него от началото на 1949 г. ваксинацията против бяс на домашните кучета придобива задължителен характер. Нормативният документ урежда и драстично ограничаване на домашните дворни кучета. Така от близо 1 млн. кучета през 1950 г. в България през 1955 г. кучетата наброявали около 120 000. В резултат на предприетите мерки в края на периода засегнатите селища са 10 бр. с 15 случая.[2]
От 1954 г. се счита, че бесът в България е ликвидиран. Регистрирани са единични случаи по границите на страната.
През този период значително намаляват огнищата на уличен бяс в страната. Така например за последните 14 години от него регистрираните случаи са само в селища на някои от окръзите от Южна България. Регистрирани са 140 случая на болни животни, като 73% от тях са били домашни кучета[3]. До края на 1973 г. в България няма случаи на „горски бяс“.
През този период са регистрирани първите случаи на „горски бяс“[3]. Това е и първата вълна на тази форма на заболяването в страната. Епизоотията започва с повишена необичайна смъртност при язовците, най-вече в Силистренски окръг и по-рядко в съседните на него окръзи в Североизточна България. Приема се, че в началото (януари, февруари) на 1974 г. от окръг Констанца в Румъния са преминали болни диви животни в Силистренско. Предполага се, че те са влезли в страната през граничната ивица между селата Кайнарджа и Средище. Факт подкрепящ тази теория е, че след инкубационен период от 10 дни през март 1974 г. в с. Средище от бяс умира човек ухапан по главата от лисица[3].
През 1977 г. е регистриран един случай в берковското село Мездрея. Смята се, че това е спорадична проява на епизотията в Югославия.
През този период епизотията от бяс в страната затихва. Смята се, че смъртността сред лисиците достига до 50%. Причината за това е, че заболяването навлиза за първи път в лисичата популация. Като втори фактор прекъснал епизотичната верига се приема усиленият им лов. През тези години в Североизточна България годишно са отстрелвани над 3500 лисици[3].
Този период се характеризира с възникването на втора епизотия на лисичи бяс, която с известни затишия продължава. Тя започва от зимата на 1982 г., когато в Плевенски окръг са открити болни животни. Това е свързано със сериозно застудяване на времето и замръзване на река Дунав. Предполага се, че бесът е навлязъл в България посредством бясна лисица от Румъния. От тогава до края на 2008 г. са регистрирани 806 случая в 24 области (без Благоевградска, Пазарджишка, Смолянска и Кърджалийска). Близо 90% от случаите са регистрирани в Северна България като най-интензивен е епизоотичния процес в Централна северна и Северозападна България. Наблюдава се и навлизане на вируса в популацията от чакали, успоредно с териториалното им разпространение от района на Странджа и Сакар към Северна България. В зависимост от степента на разпространение и интензивност се наблюдават няколко подпериода:
Област | 1988 | 1989 | 1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1994 | 1995 | 1996 | 1997 | 1998 | 1999 | 2000 | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 | 2008 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Благоевград | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - |
Бургас | 1 | 1 | – | – | – | – | 1 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - |
Варна | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 3 | – | – | – | – | 2 | 1 | 5 |
Велико Търново | 7 | 3 | – | – | – | 1 | 1 | – | 2 | – | 1 | 1 | – | 3 | – | 4 | 2 | 2 | – | 1 | 2 |
Видин | – | 17 | 7 | – | 1 | 2 | 1 | – | 2 | 1 | 1 | – | – | 8 | 1 | 8 | 2 | 1 | – | – | 6 |
Враца | 14 | 8 | 4 | 14 | 5 | 7 | 2 | – | 1 | 1 | 4 | 5 | 1 | 1 | 2 | 1 | 1 | – | – | 3 | 1 |
Габрово | 3 | 3 | – | – | – | 2 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - |
Добрич | – | – | – | – | – | 1 | 1 | 1 | 4 | 6 | – | – | 1 | 4 | – | – | 4 | 3 | 4 | 1 | - |
Кърджали | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - |
Кюстендил | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - |
Ловеч | 10 | 18 | 9 | – | – | 7 | 2 | 2 | 1 | – | – | 1 | – | 1 | 2 | 2 | – | – | – | – | 1 |
Монтана | 34 | 13 | 11 | – | 9 | 11 | 1 | – | 2 | – | 1 | 2 | 1 | 4 | – | – | – | 3 | 1 | – | 3 |
Пазарджик | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - |
Перник | – | – | – | – | 1 | – | – | 1 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - |
Плевен | 6 | 6 | – | 3 | 5 | – | 2 | 3 | 4 | 1 | 1 | 2 | 16 | 17 | 3 | – | 1 | – | – | – | 2 |
Пловдив | 5 | – | – | – | – | – | – | – | 1 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - |
Разград | 1 | – | 2 | – | – | 3 | – | 2 | 3 | – | – | – | – | 1 | – | – | – | – | 1 | 3 | 5 |
Русе | – | 3 | 1 | – | – | – | 1 | 1 | 1 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 1 |
Силистра | 1 | 1 | – | – | – | – | 1 | 1 | – | 2 | – | – | 1 | – | – | – | – | 2 | – | 10 | 2 |
Сливен | – | 2 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - |
Смолян | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - |
Област София-град | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 5 | 1 |
Област София | 1 | – | 1 | 3 | 2 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 11 | 4 |
Стара Загора | – | – | – | – | – | – | 1 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - |
Търговище | 1 | 3 | – | – | – | 7 | – | 1 | 2 | 4 | 1 | – | – | 12 | 4 | 2 | – | – | – | 1 | - |
Хасково | – | – | – | – | – | 1 | – | – | – | 1 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - |
Шумен | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 3 | 3 | 7 | 3 | – | – | – | 1 | 4 | 2 |
Ямбол | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - |
Общо | 84 | 78 | 35 | 20 | 23 | 42 | 14 | 12 | 23 | 16 | 9 | 14 | 23 | 61 | 15 | 17 | 10 | 11 | 9 | 40 | 35 |
Вид и брой на заболелите от бяс животни за периода 1988 – 2007 г. | |||||||||||||||||||||
крави, овце, кози, коне | 39 | 38 | 11 | 9 | 16 | 24 | 10 | 4 | 10 | 1 | 4 | 11 | 11 | 7 | – | 3 | 5 | 2 | 1 | 0 | |
Кучета | 3 | 2 | 6 | 3 | – | 4 | – | 6 | 3 | 5 | 1 | 3 | 4 | 7 | – | 2 | – | 1 | 1 | 7 | |
Котки | – | – | – | – | – | – | – | – | 2 | – | 1 | – | 1 | 4 | – | – | 1 | 2 | 5 | 7 | |
Лисици | 42 | 37 | 18 | 7 | 7 | 12 | 4 | 2 | 15 | 8 | 2 | 11 | 4 | 38 | 3 | 10 | 4 | 5 | 2 | 24 | |
Чакали | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 2 | 1 | – | 3 | 4 | 1 | – | – | 1 | 0 | 2 | |
други диви животни | – | 1 | – | 1 | – | 2 | – | – | – | – | – | – | – | 2 | 12 | 2 | 1 | 1 | 0 | 0 | |
Общо | 84 | 78 | 35 | 20 | 23 | 42 | 14 | 12 | 23 | 16 | 9 | 14 | 23 | 61 | 15 | 17 | 10 | 11 | 14 | 22 |
Пред първите шест години на възникване епизотичния процес се характеризира с висока интензивност и широко териториално разпространение. Заболяването е регистрирано в района на 173 неблагополучни селища с 203 случая. Бесът е регистриран в 14 области (9 в Северна и 5 в Южна България). Болестта прониква в Южна България през района на Котленския проход. Факт подкрепящ това твърдение е възникналото през зимата на 1983 г. огнище в района на с. Братан, Сливенско[5].
Следващият период от шест години се характеризира с най-висока интензивност и териториално разпространение. Регистрирани са 295 случая в 19 области (12 в Северна и 7 в Южна България). По-голямата част от случаите са регистрирани в северозападната част на страната[5].
В следващия етап от развитието на втората вълна се наблюдава постепенно намаляване на случаите в Южна България докато в Северна са засегнати почти всички области. Най-висока интензивност епизотията бележи в Плевенска, Търговищка и Добричка област. Регистрирани са 158 случая в 19 области (13 в Северна и 3 в Южна България)[5].
С изключение на София-град, Софийска, Кюстендилска и Пернишка област Южна България е свободна от бяс в този период. С изключение на Габровска област всички области са неблагополучни за заболяването. Най-много от регистрираните случаи са във Видинско, Силистренско и Шуменско. Случаите на бяс в Южна България се дължат на проникване на инфекцията от Северна България през Искърското дефиле и спорадични случаи на бесни животни вероятно влезли от Сърбия[5].
От пролетта на 2009 г. е започнато изпълнението на няколкогодишна програма за орална ваксинация на лисиците против бяс. Тя обхваща двукратно разпръскване на ваксинални примамки в неблагополучните за бяс области. Целта на програмата е постепенно ликвидиране на огнищата на горски бяс в България. Освен в страната е нужно и в съседните Сърбия и Румъния да се извършва съгласувано изпълнение на подобни програми с цел непроникване на болни животни от тяхната територия.
За периода в страната случаите на бяс при животните рязко намаляват. През 2009 г. случаите са 59 (47 лисици, 2, чакала, 3 кучета, 3 котки и 4 домашни животни). Констатираните случаи са концентрирани в Западна България без обл. Благоевград и Североизточна България (основно в Шумен, Разград и Търговище). За първи път от много години са засегнати и общини от северната част на Бургаска област. През 2010 г. случаите падат на 6 (2 лисици, 3 кучета и 1 котка), а през 2011 и 2012 г. са по един в Кюстендилска област. И през двете години случаите са при лисици в гранични със Сърбия и Македония селища[6].
Случаите на бяс в Бургаско и регистрираните случаи в Република Македония са причина оралната ваксинация против бяс да се извършва и в северната част на област Бургас и крайните гранични райони на област Благоевград.
Ваксинацията против бяс на ухапани хората в България започва след 1894 г. от д-р М. Иванов. Той е специализирал в Петербург и института „Пастьор“ при Робърт Кох. Завръщайки се в страната започва да произвежда противобясна ваксина от щам „Пастьор“. Същият е използван до 1980 г. Първата ваксинация е извършена на 16 октомври 1897 г. на Калина Благоева Тренева, от село Ахматово, Конушка околия.
В периода от 1920 г. до 1968 г. от бяс в България умират 467 души[7]. Едни от последните случаи на заболяване от бяс при хората в България са регистрирани през 1974 г. при човек от Силистренски окръг ухапан от лисица[8], през 1994 г. при 8-годишно дете от село Черни бряг, Търговищко ухапано от куче[5]. Последният случай на заболял човек в България е от 2001 г. при шестгодишно момиченце хоспитализирано в клиниката по заразни болести при Медицински университет гр. Варна. Детето е прието с признаци на енцефалит като дни преди това е било ухапано от неваксинирано за бяс куче.[9]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.