Казанлък

Казанлъ̀к (изписване до 1945 година: Казанлѫкъ) е град в централна България, административен център на едноименната община в област Стара Загора. Броят на населението му го поставя на 2-ро място в областта и на 20-о в страната. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 48 551 души по настоящ адрес и 53 644 души по постоянен адрес.

Казанлък
Девиз: Силата е в съгласието[1]
Площад „Севтополис“ в Казанлък
42.618748, 25.393238 Местоположение в България
Общи данни
Население	48 551 души[2] (15 март 2024 г.) 1346 души/km²
Землище	36,067 km²
Надм. височина	407 m
Пощ. код	6100
Тел. код	0431
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	35167
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Казанлък Галина Стоянова (ГЕРБ; 2011)
Адрес на общината
бул. „Розова долина“ 6 тел.: [phone]
Уебсайт	www.kazanlak.bg
Казанлък в Общомедия

Казанлък е център на Розовата долина. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО и Музеят на розата. Наблизо е античният град Севтополис и Долината на тракийските царе.

Произход на името

Сегашното име на Казанлък датира от османското му създаване и произлиза от турското Акче Къзанлар (akçe kızanlar – бели момичета), когато султан Мурад I съзира посрещащите го момичета. В началото на XV век използваното име на града в османски документи е Акче Къзанлък. Съвременният начин на изписване на името се свързва с руските войски, които провеждат няколко военни действия в района на Балканския полуостров. Това било съпроводено с изготвянето на топографски карти. В тях руските военни вписват градчето с характерната славянска транскрипция и така в Акче Къзанлък буквата „ъ“ е заместена с „а“ и приема името Казанлък. Така постепенно името Акче Къзанлък се замества от използваното и днес Казанлък.^[3]

География

Казанлък през зимата

Казанлък е разположен в Казанлъшката котловина, която е част от Задбалканските котловини. През Казанлък минава Европейски транспортен коридор № 9.^[4] Казанлък се намира на 194 км източно от София, на 185 км западно от Бургас, на 36 км северозападно от Стара Загора, на 114 км североизточно от Пловдив и на 320 км югозападно от Варна. През Казанлък се пресичат пътищата София-Бургас и Стара Загора – Велико Търново. В близост е Националният балнеоложки комплекс в град Павел баня.

Казанлък е важен транспортен, стопански, научен, културен, търговски и здравен център, който оказва влияние не само върху общината, но и върху област Стара Загора и Южен централен район.

Климат

Климатът е преходно-континентален, с по-голям брой слънчеви дни, със средногодишна температура от 10,7 градуса по Целзий. Лятото е умерено топло, валежи падат рядко, а зимата е мека, с редки снеговалежи. Средната температура през януари е над 0 градуса, докато средната температура през юли е 23 градуса по Целзий.

Климатични данни за Казанлък
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Средни максимални температури (°C)	4	6	12	17	22	26	29	29	25	19	12	5	17,2
Средни минимални температури (°C)	−3	−2	2	7	11	14	17	17	12	8	3	−1	7,1
Средни месечни валежи (mm)	20	22	24,5	30,8	41,5	32	35,8	25,6	32	21,8	30,5	37,7	354,2
Източник: WeatherBug

Население

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:^[5]

Година на преброяване Численост 1934 14 843 1946 20 096 1956 30 934 1965 44 384 1975 53 593 1985 61 303 1992 60 095 2001 53 770 2011 47 325 2021 42 208

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[6]

Етническа група	2011
	Брой	%
Българи	40,360	85,28%
Роми	2,073	4,38%
Турци	1,462	3,09%
Други	311	0,66%
Не се самоопределят	207	0,44%
Неотговорили	2,912	6,15%
Общо	47,325

История

История на града

Тракийската гробница

Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (неолита). През енеолита и бронзовата епоха животът на селището продължава. През V – IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I, става столица на тракийската Одриска държава – една богата цивилизация в долината на древната Тонзос – днешната река Тунджа. Днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града. Разкрит е при строителните работи на язовира. Археологическите разкопки са в периода 1948 – 1954 г. и са ръководени от проф. Д. П. Димитров и проф. М. Чичикова. От това време са откритите вече 12 гробници начело с Казанлъшката, които дават отлична представа за бита на траките. На територията на общината се намират доказателства за походите на Александър Македонски и Филип Македонски. За кратко време тук са обитавали и гръцки, келтски и персийски завоеватели.

Артефактите, намерени в Долината на розите, датиращи от римско време, са много. Оттогава за първи път се разбира, че в района се отглеждат рози. В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози. На един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Розата е гравирана на една от тракийските монети. Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между хан Омуртаг и Византия.

Днешният Казанлък е възникнал в края на XIV век на левия бряг на Старата река, след като османците унищожават българското селище на десния бряг на реката. До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани. Единствено на територията около Казанлък маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Мала Азия, намира благоприятни условия за развитие – висока влажност, подходяща температура и леки песъчливи канелено-горски почви. В Казанлък се създава първата розотърговска къща (на Дончо Папазов през 1820 г.). Казанлък става център на розопроизводството в България, а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен.

По време на Руско-турската освободителна война Казанлък е център на ожесточени бойни действия. След Освобождението на България от турско иго занаятите западат поради загубата на пазарите в огромната Османска империя и започва съвременното развитие на града. След Освобождението в града се развива много добре текстилната промишленост. На територията на града се намират военният завод „Арсенал“, както и заводът за самолетни части „Капрони“ – от 1930 до 1945 г. (от 1961 г. – завод за хидравлични зъбни помпи).

През 2004 г. проф. Георги Китов открива в могилата Голямата Косматка край Шипка (град) златната маска на Терес I и бронзовата глава на Севт III. Това значимо откритие обуславя непрестанния наплив на туристи към община Казанлък. Откритията на проф. Г. Китов, Тракийската гробница, древният град Севтополис, както и редица други исторически паметници, правят община Казанлък привлекателна дестинация както за българските, така и за чуждестранните посетители.

В ранно неолитната селищна могила в града от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от 8 вида птици – тетрев (Tetrao tetrix), голяма дропла (Otis tarda), сив жерав (Grus grus), ням лебед (Cygnus olor), скален орел (Aquila chrysaetos), глухар (Tetrao urogallus), бухал (Bubo bubo) и сива врана (Corvus cornix). Първите 3 вида са изчезнали от пределите на страната, а находката от тетрев е първото доказателство за принадлежността на тази ценна ловна птица към орнитофауната на България.^[7][8]

През 1999 година в Казанлък започва работа първият в страната завод за производство на кабелни комплекти за автомобили на „Аркомат – България“. През следващите години той един от главните работодатели в града с повече от хиляда служители, но през 2019 година рязко ограничава дейността си.^[9]

Религии

Най-многобройни са представителите на източноправославното християнство. В града има също църкви и представители на другите клонове на християнската вяра: протестантство – петдесятници; баптисти; адвентисти и католицизъм – мисия на салезианите на Дон Боско.

Източноправославни храмове

Нощна снимка на църквата „Успение Богородично“

• Православна църква „Успение Богородично“
• Православна църква „Света Троица“
• Православна църква при Девически манастир „Въведение Богородично“
• Православна църква „Рождество Христово“
• Катедрален храм „Свети Йоан Предтеча“
• Православна църква „Свети Пророк Илия“

Храмове на други религиозни общности

Християнска Баптистка църква до Исторически музей „Искра“

• Евангелска баптистка църква
• „Свети Йосиф“, източнокатолическа църква
• Евангелска петдесятна църква „Витания“
• Църква на адвентистите от седмия ден
• Българска евангелска църква – Казанлък

Ески Джамия, оригинално построена през 1394 – 1412 г.

• Ески джамия (Старата джамия)

Икономика

Изглед от централната част на града

Площад „Севтополис“ – Казанлък

Къща музей „Акад. Дечко Узунов“

Казанлък е втората по големина и значимост община в икономиката на област Стара Загора. В община Казанлък активна стопанска дейност през 2006 г. осъществяват 2541 фирми. Общите им приходи от дейността възлизат на 673 368 000 лв. Опериращата ефективност е 1,26. Производствените предприятия са 328. Най-голяма относителна тежест имат машиностроенето (оценка по приходи от дейността). В Казанлък има добре развито машиностроене, представено от предприятия като „М+С Хидравлик“, „Капрони“, „Зино“, „Суперабразив“, „Индустриалтехник“, „Катанимпекс ЕООД“, „Хидропневмотехника“, „Шипка ООД“. В града са концентрирани около 90% от мощностите в подотрасъл „Хидравлика и пневматика“ на страната.

Най-динамично се развиват производството на химически вещества и влакна (оперираща ефективност от 28,47 пункта); дървообработващата промишленост (20,68 пункта ОЕ*) и текстилната промишленост (18,42 пункта ОЕ). С търговия и услуги се занимават 1294 фирми. Заети с трудова дейност в предприятия, работещи на територията на общината, са 21 915 души. През 2003 г. наетите работници (19 436 души) имат годишен доход от заплати и други възнаграждения от средно 2801 лв.

Предприятието от военно-промишления комплекс в страната „Арсенал“ осигурява работа на значителна част от населението на града и близките селища.

Казанлък е център на текстилната промишленост. На територията му работят предприятията „Катекс“ – за производство на вълнен текстил; „България — К АД“ (предприятие за производство на конци, прежди за ръчно и машинно плетене, хавлии и хавлиени изделия); „Севт“ (за технически тъкани); „Филтекс“ (текстилно предприятие за производство на изкуствена коприна). Млекопреработвателното предприятие „Маркели“ е специализирано в преработката на мляко и млечни продукти.

Казанлък е център на розопроизводителен район с вековни традиции при извличането на розово масло и на други етерични масла – мента, лавандула, босилек, невен. Цената на един килограм българско розово масло достига до 5000 евро на международните пазари.^[10] През 1820 г. Дончо Папазоглу създава първата в България фабрика за розово масло. Добър потенциал имат овощните и фуражните култури. 2004 г. е една от най-успешните за стопаните и за преработвателите на розов цвят. В Казанлък се намира единственият Музей на маслодайната роза в света.

В град Казанлък се произвеждат струнни музикални инструменти и електропорцелан. Наблюдава се развитие в сферата на ИТ индустрията, продажбата и сервиза на компютърна и офис техника.

Туризмът в община Казанлък има утвърдени традиции и отлични предпоставки за бъдещо развитие на основата на близостта до живописния национален парк Централен Балкан; горещите минерални извори с лечебни свойства около с. Овощник; казанлъшката маслодайна роза. В Казанлък се намира и единственият в света Музей на маслодайната роза. Амбицията на община Казанлък е празникът на розата да се превърне в национален, а отглеждането на рози и производството на розово масло да се развива приоритетно.

Паркът „Тюлбе“

През 2005 г. община Казанлък първа в област Стара Загора поема администрирането на местните данъци и такси – сума от над 5 млн. лв. годишно.

През 2008 г. в Казанлък ще бъдат построени шест големи обекта, които ще придадат нов облик на града и ще подобрят обслужването на населението в община Казанлък.^[11] Част от библиотека „Искра“ ще се премести в нова сграда.^[11]

Транспорт

Казанлък има гара на Подбалканската жп линия София-Карлово-Тулово-Сливен-Бургас / Варна, с връзки от Тулово и Дъбово с влаковете за Стара Загора, Трявна, Велико Търново и Горна Оряховица / Русе. Градският транспорт се осъществява от автобусни линии (до 1999-и от тролейбуси). Автобусни линии с номера 1, 12 и 13 обслужват гражданите на община Казанлък. Други превозват хората от селата, както и от населените места на други общини до Казанлък. От началото на 2021 г. започват да се движат електробуси по вътрешноградските линии (1; 8; 10; 11; 12; 13) като това помага за опазването на чистотата на въздуха и по-комфортния превоз за пътниците. Летището на Казанлък се намира близо до града, до с. Овощник.

Политика

Кмет

Към 2024 г. кмет на община Казанлък е Галина Стоянова.

Побратимени градове

Казанлък е побратимен град с:^[12][13]

Държава	Град	Дата
Франция	Грас	2005
Франция	Сент Ерблен	1986
Египет	Александрия	2006
Египет	Луксор	2005
Гърция	Верия	2001
Русия	Толиати	1994
Япония	Фукуяма	1995
Северна Македония	Кочани	1995
Унгария	Надканижа	1970
Румъния	Търговище	2004

Обществени институции

• Читалище „Искра“ – едно от първите читалища в България, основано през 1860 г.
• Читалище „Възродена искра“
• Читалище „Жар“
• Палата на физиката – закрита през 2014 г.
• Национална школа по физика на Теодосий Теодосиев

Здравеопазване

Населението на пет общини – Казанлък, Павел баня, Николаево, Гурково и Мъглиж се обслужва от „МБАЛ – Казанлък“. В града има и частни болници.

Образование

На територията на община Казанлък има 4 начални, 19 основни училища, средните общообразователни учебни заведения също са 4.

В град Казанлък се намира най-изявената в страната Школа по физика и приложна математика. Възпитаниците ѝ са носители на награди от международни и национални олимпиади. Във всички училища има изградени кабинети по информатика. Броят им във всички училища достига 310.

Основни училища

• ОУ „Георги Кирков"
• ОУ „Кулата“
• ОУ „Никола Вапцаров“
• ОУ „Мати Болгария“
• ОУ „Чудомир“
• ОУ „Св. П. Хилендарски“
• ОУ „Антон Страшимиров“

Гимназии

• Профилирана хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“
• Професионална гимназия по лека промишленост и туризъм
• СУ „Екзарх Антим I“
• Профилирана гимназия „Академик Петко Стайнов“
• ППМГ „Никола Обрешков“
• ПГ „Иван Хаджиенов“-наследник на най-реномирания Техникум по механотехника в града
• ПГ по транспорт и транспортен мениджмънт
• Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“
• Професионална гимназия по строителство

Култура и забележителности

Стенопис от Казанлъшката тракийска гробница

В Казанлък се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:

• Литературно-художествен музей „Чудомир“
• Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“
• Казанлъшката гробница – най-добре запазената в България тракийска гробница
• Връх Шипка
• Връх Бузлуджа
• Голямата Косматка – гробница на тракийския цар Севт
• Художествена галерия – Казанлък
• Дом на културата „Арсенал“
• Военен клуб – Казанлък
• Театър „Любомир Кабакчиев“

Музеи и други забележителности

• Дом „Петко Стайнов“
• Палата на физиката (клон на Национален политехнически музей)
• Къща музей „Ненко Балкански“
• Къща музей „Дечко Узунов“
• Исторически музей „Искра“
• Музей на розата
• Етнографски комплекс „Кулата“
• Долината на тракийските владетели
• Голямата Косматка
• Лъвова чешма

Редовни събития

• Празник на розата
• Международен фолклорен танцов фестивал
• Бирен Фест „Долината на розите“
• Чудомирови празници
• Празници в долината на тракийските владетели
• Музикален празник „Академик Петко Стайнов“
• Национален фестивал „Театрални искри”

Личности, свързани с Казанлък

Кметове на Казанлък

• Кметове на Казанлък – Кметове на община Казанлък от 1878 г. до 2007 г.

Родени в Казанлък

• Петко Клисуров – художник
• проф. Ненко Балкански – художник
• Христо Манолов – композитор
• Иван Милев – художник
• Михаил Тенев – управител на БНБ, министър
• Матей Георгиев – учител, писател, адвокат
• Иван Найденов – просветен деец, журналист
• Димитър Душанов – учител, преводач
• проф. Генчо Пирьов – педагог
• ст.н.с. Генчо Скордев – архитект
• акад. Петко Стайнов – композитор
• проф. Петко Стайнов – юрист
• проф. Христо Стамболски – лекар-анатом
• акад. Дечко Узунов – художник
• Иван Вълков – български военен деец, генерал от пехотата
• проф. д-р Генчо Начев – сърдечен хирург, изпълнителен директор на УК „Света Екатерина“ – София
• проф. Георги Боршуков – преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, изследовател на историята на българската журналистика
• Стефан Гевгалов – просветен деец, бивш кмет на Пловдив
• проф. Никола Георгиев – литературовед
• проф. Здравко Чолаков – литературовед и писател
• д-р Никола Сукманджиев – дипломат
• Лора Георгиева – телевизионна водеща
• Жоро от Остава – музикант и автор на песни
• Любомир Николов – Нарви – писател и преводач
• Росен Кавръков – български художник
• Дарина Павлова – вдовица на Илия Павлов
• Ваня Пенева – Мис България 2011
• Любомир Кабакчиев – актьор
• Никола Василиев, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов^[14]
• Стоян Коев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев^[15]
• Еню Ст. Какачев, български революционер от ВМОРО, четник на Панчо Константинов^[16]
• Георги Дочев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев^[17]

Почетни граждани на Казанлък

• Галактион Старозагорски, български духовник
• Гиньо Ганев, Омбудсман на Република България
• ст.н.с. д-р по история Георги Китов – археолог
• проф. д-р Генчо Начев
• проф. д-р Константин Чернев
• Теодосий Теодосиев – учител
• проф. Теньо Попминчев – физик

Личности, свързани с Казанлък

• Димитър Чорбаджийски – Чудомир – писател и художник
• Видин Даскалов – оперетен певец
• Георги Кирков – български публицист, политик социалист и профсъюзен деец.
• Емануил Манолов – композитор, преподавал в Педагогическото училище в Казанлък
• Онуфрий Попович Хилендарски – културен деец
• Хрисант Рашов – монах, фотограф
• Константин Бозвелиев – политик социалист, кмет, депутат
• Стефан Гецов – театрален и филмов актьор

Спорт

• Стадиони: „Севтополис“, „Арсенал“.
• ФК „Розова долина“
• Волейболен клуб „Казанлък“
• Алпийски клуб „Казанлък“.
• Алпийски клуб „Селт“.
• Клуб по спортни танци „Роза“ – един от първите клубове по спортни танци в България.
• Клуб по лека атлетика СКА „Пендарева“
• Бридж клуб „Казанлък“
• Клуб по спортни танци „КИАРА-Н“ – треньори Николай Тенев и Антония Каярова.
• Спортен Клуб по Шах „КАЗАНЛЪК 21“основан 2000 година и негов пръв председател е Катя Киликчиева.

Организирана дейност по шах има в град Казанлък от 50-те – 60-те години на 20 век. Казанлъшките имена, с които е свързан този спорт: Треньорите: Иван Чапразов – открил и създал шампионите Петранка Драганова и сестрите Калмукови; Ради Стоянов – Петър Дренчев и Красимир Русев. Петранка Драганова е национален шампион във всички възрастови групи и признат майстор по шах на световно ниво. Първа шампионска титла на Петранка Драганова 1969 година още като пионерче, а през юли 2013 г.отново е шампион на България.

• Клуб за бойни изкуства „Имеон“ е основан в началото 2000 година. Той е пълноправен член на Българска Айкидо Федерация и има доджо – та в градовете София, Варна, Казанлък и Стара Загора.

Тренировъчния процес се води от квалифицирани инструктори, защитили майсторски степени пред японски майстори – шихани.

През 2002 година Клуб за бойни изкуства „Имеон“ става пълноправен член на спортен клуб „Левски“. През същата година се открива и новото доджо в спортен комплекс „Герена“.

Други

На Казанлък е наречена улица в София (Карта).

На Казанлък е наречена улица в Истанбул (https://www.google.com/maps/place/El-Hac+Mustafa+%C3%87e%C5%9Fmesi/@41.0156993,28.9497532,20z/data=!4m6!3m5!1s0x14cabbea9e0c1b3d:0x381166ec82174797!8m2!3d41.01586!4d28.9495791!16s%2Fg%2F11f5ql53ms?entry=ttu&g_ep=EgoyMDI1MDMxMi4wIKXMDSoASAFQAw%3D%3D).

Вижте също

• Герб на Казанлък

Литература

• Казанлък в миналото и днес. Т. I – IX, 1912 – 2016.
• Стамболски, Хр. Автобиография, дневници и спомени; Т. ІІ. Дейността на д-р Стамболски в Цариград до заточението му в Арабия (1868 – 1877). С., 1927.
• Стамболски, Хр. Автобиография. Дневници. Спомени. С., 1972.
• Стефанов, Павел, йеромонах. Домашни библиотеки в Казанлък през XIX век. – Известия на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Т. 21 (27), 1993, 311 – 324.
• Кънчо Стоянов. Хайдути и поборници – Дейци на националноосвободителните борби от Казанлъшкия регион. С., Български писател, 2007.
• Людмила П. Китипова-Попова. Забравено и неизвестно за стария Казанлък. 2 прераб. изд. С., Хеликон, 2010.
• Иван Енчев-Видю. Розова долина и Казанлък. София, 1927.