Панайот Байчев

Панайот Байчев или Бойчев е български революционер, кумановски войвода на ВМОРО.^[1]

Панайот Байчев
български революционер
Роден	1879 г. Видин, Княжество България
Панайот Байчев в Общомедия

Биография

Войводи в Осоговския балкан (1903). Седнали от ляво надясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво надясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов

Байчев е роден през 1879 година във Видин.^[2] Присъединява се към Върховния комитет.^[3] През пролетта на 1903 е войвода на ВМОРО в Щипско. В изпълнение на решението на януарския конгрес на ВМОРО от 1903 година в началото на април 1903 година в Радомирско било складирано голямо количество оръжие. Там се образуват пет чети с войводи – Христо Чернопеев, Петър Самарджиев, Никола Жеков и Панайот Бойчев и една чета, наречена техническа, която да се грижи за поставянето на мини. Главнокомандващ на всички чети е Христо Чернопеев.

Никола Божков, Михаил Чаков, Христо Чернопеев, Панайот Байчев и четникът на Чернопеев Ангел Кайтазов от Долна баня^[4] в освободения Кавала, 1912 г.

Божков, Чаков, Чернопеев, Байчев и Кайтазов

Церемония при освещаване на знамето и полагане на клетва от четите на Христо Чернопеев, Никола Жеков, Петър Самарджиев и Панайот Байчев, 2 септември 1903 г.

По време на Илинденското въстание през лятото на 1903 година е в състава на отряда на Христо Чернопеев и се сражава в Кочанско.

След въстанието през 1904 – 1905 година е войвода в Кумановско и присъства като делегат на Окръжния конгрес на Скопския революционен окръг през януари 1905 година. Конфликтът между войводите Константин Нунков и Байчев допринася твърде много за посърбяването на района.

Според Кръсто Лазаров по време на сражението при Пезовско Плакало на 8 февруари 1905 година, в което загива Нунков и цялата му чета, четата на Байчев е в село Павлишенци, на час и половина от мястото на сражението, но тя не се притича на помощ. Междувременно сръбската пропаганда слиза още по на юг в Кумановско.^[5] Четата става омразна на населението, то отказва да я приема по селата и Байчев е принуден да се върне в България.^[6]

Известен е случаят с арестуването на Байчев и четирима души от неговата чета по обвинение в грабеж на населението от село Елешница, Разложко. През 1906 година има смъртната присъда, произнесена за установени злоупотреби, но тя не е изпълнена от Иван Гарванов, на когото е възложено организирането ѝ.

По време на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и отново с Чернопеев и участва в освобождаването на Кавала.^[7] След това освобождава градчето Правища, на което става военен комендант, като изпреварва гръцкия андартски капитан Дукас Дукас.^[8]

По данни на Карнегиевата анкета, която проверява за извършени издевателства спрямо местното население в Егейска Македония, отбелязва че Панайот Байчев и четниците му:

„

не са изнасилили нито една жена; даже се притекли на помощ на две жени, нападнати от гърците.[9]

“