село в Северна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Търново (на македонска литературна норма: Трново; на арумънски: Tãrnuva; на гръцки: Τύρνοβο) е село в община Битоля на Северна Македония. Селото традиционно има влашко население.
Търново Трново | |
— село — | |
Изглед | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Битоля |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 960 m |
Население | 278 души (2002) |
Пощенски код | 7205 |
МПС код | BT |
Търново в Общомедия |
Разположено е на 960 m надморска височика в североизточните падини на планината Баба в областта Пелагония, на 11 km западно от Битоля. Селото почти се е сляло с разположеното на запад също влашко село Магарево.[1]
За името на селото съществува следната легенда: преди много години един селянин със своето магаре пренасял с кошове тръни; кошовете се преобърнали и претърколили – мястото, където останало магарето го кръстили Магарево, а мястото, където се изтърколили кошовете – Търново.[2]
„...потеглихме къмъ Търново и Мегарово, села на западъ отъ Битола и нѣщо 6 км. отдалечени. И двѣтѣ сѫ почти чисто аромѫнски села съ около 6500 души жители. Поради високото разположение на сѣверния наклонъ на Перистери и поради здравия климатъ тукъ сѫ се прѣселили и около 40 мухамедано-албански фамилии; тукъ посѣщаватъ и много хора, които сѫ страдали отъ трѣска. Тѣзи двѣ села сѫ раздѣлени чрѣзъ една рѣкичка и не правятъ такова впечатление, както Невеска и Крушево,[3] които, разбира се, сѫ несравненно по-хубаво разположени; но, при все това, тѣ сѫ доста хубави, иматъ послани улици, прѣкрасни кѫщи и хубави черкви. Въ Търново има и единъ манастиръ съ добъръ приютъ за болни. Въ мегаровската черква има сѫщата рѫчна работа, но е груба, макаръ и да се твърди, че била изработена отъ сѫщия майсторъ.
Учителя Буня и неговата жена сѫ хора любезни и много гостоприемни, тѣ ми помагаха даже и въ моята работа.“[4]
През ΧΙΧ век Търново е голямо и богато село в Битолска кааза на Османската империя. В селото функционира добре уредено гръцко училище, в което от 1847 година до 1849 година преподава Константин Миладинов. Традиционно жителите му се занимават с абаджийство.[5]
В 1854 година е изградена църквата „Успение Богородично“, която пострадва през Първата световна война и е възстановена през 30-те години на XX век.[6] През 1864 година с румънска подкрепа Димитри Атанасеску открива в родната си къща в Търново първото арумънско училище в Македония.[7] Част от жителите на Търново остават в лоното на елинизма. Жителите на Търново и Мегарово пишат на патриарха и на гръцкото консулство в Битоля:
„ | Вярно е, че един развален език, наречен влашки, който е смесица от различни диалекти, все още се говори от нас. Но това е бебешки език и с времето се изоставя, тъй като всичките ни деца, и момчета и момичета, се посвещават на ученето на гръцки. Всички тук сме цивилизовани от гръцкия език и го използваме в нашите търговски сделки. Затова желанието ни към него се увеличава с увеличаването на усилията на чужди сили да доведат до политическото ни и религиозно разделение. Усилията на чужденците, които са изпратени при нас от Влашко, никога няма да постигнат целта си...[8] | “ |
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Турновон (Tournovon) живеят 2800 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Магарово, Търново и Чончополи (Magarovo, Tirnovo et Tchontchopoli) са посочени заедно като населявани от 3000 власи и 500 албанци.[10] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Търново има 2450 жители, от тях 2400 са власи християни, а останалите 50 арнаути мохамедани.[11]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Търново е чисто влашко (цинцарско) село в Битолската каза на Битолския санджак с 338 къщи.[12]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търново има 1920 власи и работят две гръцки и едно румънско училище.[13]
Румънеещите се къщи в селото пострадват в 1905 година от нападения на гръцки андартски чети.[14]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]
В 1961 година селото има 292 жители.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 278 жители самоопределили се както следва:[16]
Националност | Всичко |
северномакедонци | 146 |
албанци | 82 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 48 |
сърби | 1 |
бошняци | 0 |
други | 1 |
На 30 юли се провеждат Търновските срещи на бежанците от Егейска Македония.[1]
Най-много изселници от Търново има в Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.[1]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.