Александър Праматаров

Александър Димчев Праматаров (Праматарски) е български общественик, военен, политик и деец на Вътрешна македонска революционна организация от Македония.^[1]

Александър Праматаров
български политик
Портрет от кметството в Петрич
Роден	18 март 1892 г. Скребатно, Османска империя
Починал	30 септември 1982 г. (90 г.) София, България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
Награди	Военен орден „За храброст“

Биография

Роден е през 1892 година в неврокопското село Скребатно, тогава в Османската империя, в семейството на Димчо Праматарски и принадлежи към виден род. В 1913 година завършва с последния двадесет и седми випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[2] През 1915 година завършва 35-и Рилски випуск на Военното училище в София и на 25 август е произведен в чин подпоручик. Назначен е на служба в Седми артилерийски полк.^[3] Участва в Първата световна война (1915 – 1918), като артилерийски офицер. Награден е с два ордена „За храброст“, IV степен.^[4]

Включва се активно в дейността на Спомагателната организация на ВМРО. През април 1926 година е назначен за ръководител на Петричката окръжна постоянна комисия.^[5] В 1933 година, като председател на Окръжната постоянна комисия е избран в Бюрото на Великия македонски събор, състоял се в Горна Джумая.^[6] Със своята инициативност, той дава голям тласък за стопанското издигане на Пиринския край. От 1941 до 1944 година е кмет на Петрич. При изтеглянето на германските войски в 1944 година начело на местни доброволци успява да обезвреди германска част, готвеща се да запали града.^[7]

След 9 септември 1944 година е арестуван, пребит и откаран в затвора в Горна Джумая.^[8] На 26 март 1945 година е осъден от Светиврачкия Народен съд на 15 години строг тъмничен затвор. Държи се достойно пред съда и не се признава за виновен.^[9]

Почива в София на преклонна възраст на 30 септември 1982 година.

На 30 септември 2024 година в село Генерал Тодоров на сградата на Народно читалище „Яне Сандански – 1946“ е открита и осветена паметна плоча на Праматаров, дарил собствена земя за построяването на читалището.^[10]

Родословие

Димо Праматаря

Апостол Праматарски

Христо Праматарски

Димитър Македонски (1844 – 1912)

Александър Праматарски

Димчо Праматарски (1859 – след 1943)

Никола Праматарски (1880 – 1916)

Илия Праматарски

Александър Праматаров (1892 – 1982)

Иван Праматарски (? – 1903)

Георги Праматарски (1892 – 1936)