Георги Праматарски

Георги Илиев Праматарски е български учител и деец на Българската комунистическа партия.^[1]

Георги Праматарски
български революционер
Роден	26 октомври 1892 г. Скребатно, Османска империя
Починал	20 януари 1936 г. (43 г.) Неврокоп, Царство България

Биография

Георги Праматарски е роден на 26 октомври 1892 година в неврокопското село Скребатно, тогава в Османската империя. По-големият му брат Иван Праматарски е деец на ВМОРО, оргинизатор на революционния комитет в Скребатно, загинал в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. Георги Праматарски завършва Сярското българско педагогическо училище. В Сяр е съученик с Владимир Поптомов, с когото стават близки. След завършването си в 1910 година, е назначен за учител в Неврокоп, където започва да разпространява социалистически идеи. Участва в Балканската война в редовете на Българската армия. След войната става учител в родното си Скребатно, новоприсъединено към България. В 1915 година завършва Школата за запасни офицери и участва в Първата световна война. На фронта става убеден комунист. След войната отново става учител в Скребатно. Участва в основаването на читалището. В 1921 година заедно с Костадин Хаджиков и Симеон Бумбаров изграждат комунистическа организация във Фотовища. В 1924 година е уволнен като комунист и отваря кафене, което е средище на комунистическа пропаганда. При Дъбнишката акция на ВМРО в 1925 година е отвлечен заедно с Костадин Хаджиков и откаран в Дъбница. Хаджиков е удушен, а Праматарски е освободен срещу голям откуп. В 1926 година учителските му права са възстановени. В 1931 година печели конкурс за учител в Неврокоп, където подпомага кооперативното дело. След провал на местната комунистическа организация в 1935 година, Праматарски е арестуван и умира на 20 януари 1936 г.^[2]

Родословие

Димо Праматаря

Апостол Праматарски

Христо Праматарски

Димитър Македонски (1844 – 1912)

Александър Праматарски

Димчо Праматарски (1859 – след 1943)

Никола Праматарски (1880 – 1916)

Илия Праматарски

Александър Праматаров (1892 – 1982)

Иван Праматарски (? – 1903)

Георги Праматарски (1892 – 1936)