Димчо Праматарски

Димчо Апостолов Праматарски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Димчо Праматарски
български революционер
Роден	1859 г. Скребатно, Османска империя
Починал	не по-рано от 1943 г. Скребатно, Царство България

Биография

Роден е в 1859 година^[2] в неврокопското село Скребатно, тогава в Османската империя. В 1896 година е привлечен към ВМОРО. До 1903 година е ръководител на революционния комитет в Зърнево, Неврокопско. В 1903 година напуска Зърнево и през Скребатно заминава за Баня. По това време Стоян Мълчанков организира три чети – неговата, на Атанас Тешов и на Михаил Чаков. Праматарски става знаменосец в Мълчанковата чета, която на 30 август 1903 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание, заминава за Пирин. С нея участва в боя при село Пирин на 31 август, в нападението на гарнизона в Обидим на Кръстовден, 14 септември, след това в сраженията при Арамийски бунар, Разложкото поле, Добро поле и Айгидик. Ранен и болен се оттегля в Самоков на лечение.^[1]

На 22 февруари 1943 година, като жител на Скребатно, подава молба за българска народна пенсия. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[1]

Негов син е Александър Димчев - изтъкнат общественик и политик, кмет на Петрич (1941 - 1944).

Родословие

Димо Праматаря

Апостол Праматарски

Христо Праматарски

Димитър Македонски (1844 – 1912)

Александър Праматарски

Димчо Праматарски (1859 – след 1943)

Никола Праматарски (1880 – 1916)

Илия Праматарски

Александър Праматаров (1892 – 1982)

Иван Праматарски (? – 1903)

Георги Праматарски (1892 – 1936)