Бошовци

Бошовци или Карабунар (на гръцки: Μαυροπηγή, Мавропигѝ, до 1927 година Καραμπουνάρ, Карабунар^[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Еордея, област Западна Македония.

Бошовци Μαυροπηγή
— село —
Бошовци 40.449722, 21.734167 Бошовци Бошовци
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Еордея
Географска област	Саръгьол
Надм. височина	740 m
Население	0 души (2021 г.)

География

Селото е разположено на 740 m надморска височина,^[2] на 10 km югоизточно от Кайляри (Птолемаида), в североизточното подножие на Синяк (Синяцико). На юг е делът от Синяк Карталдаг (Аетовуни).^[3]

История

В Османската империя

В края на XIX век Бошовци е смесено българо-турско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Бошувци (Bochuvtzi) е посочено като село в каза Джумали със 150 домакинства и 430 жители българи и 58 мюсюлмани.^[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Бошовци:

„

На 1 час разстояние на юг от Кайляр се намира мохамеданското село Кара бунар с 28 къщи и 80 нуфузи, от които се взима 3980 пиастри данък, а десятъкът достига 3000 пиастри. Близо до това село се намира и християнско [българско] село Кара бунар с 11 къщи, 15 семейни двойки и 21 нуфузи. Данъкът им е включен в този на предишното село, а инание-аскерие възлиза на 630 пиастри. Това село е на 1 час от Кайляри.[5]

“

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Бошовци (Кара-бунар) като българско село.^[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бошовци (Кара Бунаръ) има 210 жители българи и 80 жители турци.^[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Карабунар (Бошовци) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 65 къщи.^[8]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Карабунар (Καραμπουνάρ), Кайлярска каза, живеят 330 гърци и 100 турци.^[9]

В началото на XX век цялото християнско население на Бошовци е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бошевци има 320 българи патриаршисти гъркомани.^[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бошовци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[11]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части, а след Междусъюзническата война попада в Гърция. През 20-те години турското население на Бошовци се изселва в Турция и в селото са настанени 48 гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 40 семейства и 164 души бежанци.^[12] В 1927 година селото е прекръстено на Мавропиги, превод на турското име на селото Карабунар - черен извор.^[13]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Бошовци две трети от населението са „славяногласни“, а останалата една трета гърци бежанци от Мала Азия и Кавказ.^[14]

Традиционно населението отглежда жито и се занимава и със скотовъдство.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Бошовци на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Коджа кале[15]	Κοτζά Καλέ	Кастро	Κάστρο[16]	възвишение на Ю от Бошовци[15]
Мудалар[15][17]	Μουνταλάρ	Мелисотопос	Μελισσότοπος[16]	местност на С от Бошовци[15]
Сулман Чешме[15]	Σουλμάν Τσεσμέν	Тригонон	Τρίγωνον[16]	възвишение на СЗ от Бошовци[15]
Таушан[15]	Ταουσάν	Лагорема	Λαγόρεμα[16]	река на Ю от Бошовци[15]
Шейтан[15]	Σαϊτάν	Агиос Николаос	Άγιος Νικόλαος[16]	река на С от Бошовци[15]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	471[2]	473[2]	625[2]	810[2]	791[2]	715[2]	776[2]	827[2]	774[2]	649	456	0

Личности

Родени в Бошовци

• Дине Аръшов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на десета прилепска дружина^[18]

Външни препратки

• ((en)) История на Бошовци Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.
• ((el)) Информация за Дем Кайляри Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.