Велеща
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Велеща (произнасяно в региона Велешча, на македонска литературна норма: Велешта; на албански: Veleshta) е село в Северна Македония, в община Струга.
Remove ads
География
Селото е разположено на седем километра северно от Струга, в северозападния край на Стружкото поле, на самия ляв бряг на Черни Дрин, в подножието на планината Ябланица.
История
Етимология
Според академик Иван Дуриданов името е притежателно прилагателно със суфикс -jā (женски род според вьсь, „село“) от личното име *Велѧта = старополското лично име Wielęta.[1]
В Османската империя
В XIX век Велеща е албанско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Велешча (Vélestcha) е посочено като село със 185 домакинства, като жителите му са 500 мюсюлмани.[2]
В 1893 година Атанас Шопов посещава Велеща и пише:
| „ | Арнаутското село Велешча е едно [в района], но е прочуто; знае го и малко и голямо, защото жителите му не се занимават почти с нищо, а разполагат с големи богатства. Там храбрите арнаути са си построили замоци и живеят като средновековни феодали. Преди стотина години това село се е преселило откъм Дебърско. То се съставлява от едно арнаутско племе, което е било подгонено от другите племена, които му мъстили за убийства. Има 100 души население.[3] | “ |
Според Васил Кънчов в 90-те години Велеща е голямо арнаутско село със 180 - 200 къщи, много кули и богати прочути къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Велеща има 1100 жители арнаути мохамедани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велеща е чисто албанско село в Охридската каза на Битолския санджак със 140 къщи.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Велеща е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 5834 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 1 |
| албанци | 5758 |
| турци | 0 |
| роми | 1 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 74 |
Remove ads
Личности
- Родени във Велеща
Асие Жута (1962 – 2003), северномакедонска актриса- Бекир Жута (1935 – 2010), северномакедонски политик
- Ваит Насуфи (р. 1945), северномакедонски писател
- Гарип Каба (р. 1964), северномакедонски политик, депутат от ДПА
- Джевдет Насуфи (р. 1948), северномакедонски политик
Димитър Анастасов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 8 Костурска дружина[9]
Скендер, революционер, взел участие в Илинденското въстание в 1903 г.[10]- Тахир Хани (р. 1961), северномакедонски политик, депутат от ДСИ
- Фейзи Бойку (р. 1937), северномакедонски писател
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads