Владимир Дякович
български просветен деец From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Владимир Иванов Дяков (Дякович) е български възрожденски просветен деец, ботаник и историк. Работи като учител в Лом, Велико Търново, Пловдив, Шумен, Солун и София. Избран е за народен представител от Демократическата партия в XIV обикновено народно събрание от 1908 до 1911 г. В следвоенните години е председател на Софийското училищно настоятелство. Един от основателите и председател на Съюза на бесарабските дружества. Един от основателите на Българското природоизпитателно дружество.[1]
Remove ads
Биография
Роден е през 1864 г. в Болград, трето от осемте деца на Иван и Евдокия (Донка) Ив. Дякови. Основното и средното си образование завършва в Болградската гимназия. Следва естествена история в Новорусийския университет в Одеса (1882 г.), завършвайки със степен „Кандидат на природните науки“. През 1885 г. прекъсва обучението си, за да участва в Сръбско-българската война.[2] Той е първият българин, който защитава дисертация в областта на физиологията на растенията.[3] Работи като учител в Ломското петокласно педагогическо училище (1886 – 1887), Търновската мъжка гимназия (1888 – 1889), Пловдивската мъжка гимназия (1890), Окръжната мъжка гимназия в Шумен (1890 – 1891), българската мъжка гимназия „св. св. Кирил и Методий“ в Солун (1891 – 1894). Ръководи Втора мъжка гимназия в София (от 1903).[1]
Като народен представител в XIV народно събрание Владимир Дякович взема дейно участие в т.нар. комисия за чиновническите щатове. Резултат от проучванията на комисията са фактологичен материал в два тома и обем 1200 страници – история на българското учебно дело и на други културни институции в държавата, придружена с предложения за бъдещото им развитие.[4] В този документ Владимир Дякович прави първото обосновано предложение за създаване на държавен архив в България.[5]
Книжовна дейност
Основател е на Българското природоизпитателно дружество (1896), а няколко години работи като негов секретар. Редактор е на дружествените издания „Трудове...“ и „Годишник...“.[6][7]
Автор е на книгите „Българска Бесарабия“ (1918), „Българите в Бесарабия“ (посм. изд. 1930). Редактор е или участва в списването на „Учителски вестник“ (1903), „Време“ (1908 – 1909), „Знаме“, „Пряпорец“ и „Търновска конституция“. Автор е на учебник по Обща ботаника на гимназиите (1898), както и на множество статии в областта на ботаниката и физиологията на растенията.[3]
Remove ads
Семейство
Женен е за Люба Саздова Ризова, дъщеря на българския общественик от Солун Саздо Ризов, с която се запознава докато е учител в Солун.[1]
Брат е на българските учени и общественици Борис Дякович и Александър Дякович. Синът му, правистът и журналист Александър Дякович е убит от Народния съд след комунистическия преврат през 1944 г.[8]
Стефан Дякович | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Евдокия | Иван Дякович (1835 - 1889) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Александър Дякович (1860 - 1931) | Лев Дякович (1862 - 1897) | Владимир Дякович (1864 - 1929) | Люба Ризова | Борис Дякович (1868 - 1937) | Николай Дякович (1872 - ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Александър Дякович (1899 - 1945) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Remove ads
Бележки
Произведения
Литература
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads