Владимир Дякович

Владимир Иванов Дяков (Дякович) е български възрожденски просветен деец, ботаник и историк. Работи като учител в Лом, Велико Търново, Пловдив, Шумен, Солун и София. Избран е за народен представител от Демократическата партия в XIV обикновено народно събрание от 1908 до 1911 г. В следвоенните години е председател на Софийското училищно настоятелство. Един от основателите и председател на Съюза на бесарабските дружества. Един от основателите на Българското природоизпитателно дружество.^[1]

Владимир Дякович
български просветен деец
Роден	Владимир Дякович 15 август 1864 г. Болград, Обединено княжество Влашко и Молдова
Починал	31 декември 1929 г. (65 г.)
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Болградска гимназия Одески национален университет
Партия	Демократическа партия
Работил в	Солунска българска мъжка гимназия 22 СУ "Георги Стойков Раковски"
Народен представител в: XIV ОНС
Семейство
Братя/сестри	Борис Дякович
Съпруга	Люба Саздова Ризова
Деца	Александър Дякович

Биография

Роден е през 1864 г. в Болград, трето от осемте деца на Иван и Евдокия (Донка) Ив. Дякови. Основното и средното си образование завършва в Болградската гимназия. Следва естествена история в Новорусийския университет в Одеса (1882 г.), завършвайки със степен „Кандидат на природните науки“. През 1885 г. прекъсва обучението си, за да участва в Сръбско-българската война.^[2] Той е първият българин, който защитава дисертация в областта на физиологията на растенията.^[3] Работи като учител в Ломското петокласно педагогическо училище (1886 – 1887), Търновската мъжка гимназия (1888 – 1889), Пловдивската мъжка гимназия (1890), Окръжната мъжка гимназия в Шумен (1890 – 1891), българската мъжка гимназия „св. св. Кирил и Методий“ в Солун (1891 – 1894). Ръководи Втора мъжка гимназия в София (от 1903).^[1]

Като народен представител в XIV народно събрание Владимир Дякович взема дейно участие в т.нар. комисия за чиновническите щатове. Резултат от проучванията на комисията са фактологичен материал в два тома и обем 1200 страници – история на българското учебно дело и на други културни институции в държавата, придружена с предложения за бъдещото им развитие.^[4] В този документ Владимир Дякович прави първото обосновано предложение за създаване на държавен архив в България.^[5]

Книжовна дейност

Основател е на Българското природоизпитателно дружество (1896), а няколко години работи като негов секретар. Редактор е на дружествените издания „Трудове...“ и „Годишник...“.^[6][7]

Автор е на книгите „Българска Бесарабия“ (1918), „Българите в Бесарабия“ (посм. изд. 1930). Редактор е или участва в списването на „Учителски вестник“ (1903), „Време“ (1908 – 1909), „Знаме“, „Пряпорец“ и „Търновска конституция“. Автор е на учебник по Обща ботаника на гимназиите (1898), както и на множество статии в областта на ботаниката и физиологията на растенията.^[3]

Семейство

Женен е за Люба Саздова Ризова, дъщеря на българския общественик от Солун Саздо Ризов, с която се запознава докато е учител в Солун.^[1]

Брат е на българските учени и общественици Борис Дякович и Александър Дякович. Синът му, правистът и журналист Александър Дякович е убит от Народния съд след комунистическия преврат през 1944 г.^[8]

Стефан Дякович

Евдокия

Иван Дякович (1835 - 1889)

Александър Дякович (1860 - 1931)

Лев Дякович (1862 - 1897)

Владимир Дякович (1864 - 1929)

Люба Ризова

Борис Дякович (1868 - 1937)

Николай Дякович (1872 - ?)

Александър Дякович (1899 - 1945)