Георги Парцалев

Георги Иванов Парцалев е български театрален и филмов актьор. През кариерата си играе предимно комедийни роли в театъра и киното.

Георги Парцалев
български актьор
Роден	16 юни 1925 г. Левски, Царство България
Починал	31 октомври 1989 г. (64 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Актьорска кариера
Активност	1954 – 1989
Уебсайт	Страница в IMDb
Георги Парцалев в Общомедия

Биография

Роден е в Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.

Работил е в „Театъра на Трудовата повинност“ през 1954 г., „Театъра на Строителните войски“ през 1955 г. и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични“ концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „13-та годеница на принца“ (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.

Член е на Съюза на българските филмови дейци (1974).

Не се жени и няма деца. Парцалев е гей, обаче не го разкрива публично.^[1]

През 1964 г. „народната власт“ сътворява процес срещу хомосексуалните интелектуалци на България. Парцалев е арестуван заедно с други представители на изкуството по това време.^[2] Делото е показно и участта на обвинените е смятана за решена. 4 години по-късно, на 1 май 1968 г., хомосексуалните актове са официално декриминализирани.

Георги Парцалев умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия.^[3][4] Оставя след себе си своите майка и сестра.

Награди и отличия

• Заслужил артист (1969).
• Народен артист (1983).
• Орден „Кирил и Методий“ – I степен.
• Орден „Народна република България“ – I степен (1985).
• „Награда за мъжка роля“ (за Методи Рашков) от филма Сиромашко лято на XXV фестивал на трудещите се (Чехословакия, 1974).

Театрални роли

В Сатиричния театър

• „Баня“ от Владимир Маяковски (1957; реж. Стефан Сърчаджиев) – Оптимистенко
• „Дванайсетте стола“ от Иля Илф и Евгений Петров (1958; реж. Гриша Островски) – Кислярски и Едноок
• „Криво седи - право съди“ от Нейчо Попов и Енчо Багаров (1959; реж. Гриша Островски) – няколко роли
• „Побеснялото агне“ от Аурел Баранга (1959; реж. Михай Райку) – Таке Имиряну
• „Дървеница“ от Владимир Маяковски (1959; реж. Боян Дановски) – Продавач на копчета, Кум и Пияница
• „Главата на другите“ от Марсел Еме (1960; реж. Гриша Островски) – Горен
• „Чичовци“ от Иван Вазов (1960; реж. Методи Андонов) – Хаджи Смион
• „Балът на манекените“ от Бруно Ясенски (1961; реж. Гриша Островски) – Делегатът
• „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Бертолт Брехт (1961; реж. Боян Дановски, Методи Андонов) – Актьорът
• „Когато розите танцуват“ от Валери Петров (1961; реж. Гриша Островски) – Съседът
• „Свинските опашчици“ от Ярослав Дитл (1962; реж. Методи Андонов) – Нуц
• „Импровизация“ от Радой Ралин и Валери Петров (1962; реж. Гриша Островски) – няколко роли
• „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни (1963; реж. Методи Андонов) – Михал
• „Щръклица“ от Панчо Панчев (1963; реж. Вили Цанков) – Чорбаджи Петко
• „Четвъртият прешлен“ от М. Ларни (1964; реж. Гриша Островски) – Борис Мингвенген
• „Червен смях“ по Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов и Орлин Василев (1964; реж. Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов) – няколко роли
• „Мачово бърдо“ от Мирон Иванов (1964; реж. Методи Андонов) – Денчо Отнянов
• „Смъртта на Тарелкин“ от Александър Сухово-Кобилин (1965; реж. Методи Андонов) – Варавин и Порутатаринов
• „Краят на началото“ от Шон О'Кейси (1965; реж. Методи Андонов) – Дери
• „Ревизор“ от Николай Гогол (1966; реж. Методи Андонов) – Осип
• „Големанов“ от Ст. Л. Костов (1966; реж. Нейчо Попов) – Горилков
• „Суматоха“ от Йордан Радичков (1967; реж. Методи Андонов) – Иван Гамаша
• „Сватба за цяла Европа“ от А. Арканов и Г. Горин (1968; реж. Нейчо Попов) – Василий Журенков
• „Сняг“ от Валери Петров (1968; реж. Гриша Островски) – Председателят
• „Петрол“ от Иван Радоев (1968; реж. Асен Шопов) – Горският
• „Женитба“ от Николай Гогол (1971; реж. Нейчо Попов) – Подкальосин
• „Фаталната депеша“ от Орлин Орлинов (1971; реж. Борис Спиров) – Поп Гочо
• „Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост“ от Георги Мишев (1972; реж. Гриша Островски) – няколко роли
• „Кораб с розови платна“ от Борис Априлов (1974; реж. Никола Петков) – Начев
• „Януари“ от Йордан Радичков (1975; реж. Любомир Шарланджиев) – Сусо
• „Енергични хора“ от Василий Шукшин (1976; реж. Борис Спиров) – Аристарх
• „Състезанието“ от Петър Караангов (1976; реж. Александър Попов) – Ловецът
• „Интервенция“ от Лев Славин (1977; реж. Валентин Плучек) – Полковник Фреданбе
• „Как се обира една банка“ от Сами Фаяд (1978; реж. Борис Спиров) – Августино Капече
• „Рейс“ от Станислав Стратиев (1980; реж. Младен Киселов) – Алдомировци
• „От много ум... вражалец“ по Ст. Л. Костов (1980; реж. Асен Шопов) – Вражалеца
• „Чичовци“ от Иван Вазов (1981; реж. Маргарита Младенова, Младен Киселов) – Хаджи Смион
• „Представянето на „Хамлет“ в село Долно Туткаво“ от Иво Брешан (1981; реж. Уляна Матева) – Мило Пърлето
• „Кошници“ от Йордан Радичков (1982; реж. Младен Киселов) – Давидко
• „Обичате ли човешко?“ от Мирон Иванов (1989; реж. Здравко Митков) – Професор Лютибродски
• „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич) – Бранислав Нушич

Телевизионен театър

• „Чичовци“ (1963) (Иван Вазов)
• „Учителят“ (1964) (от Ст. Л. Костов)
• „Политикани“ (1964) (от Рачо Стоянов)
• „Юнаци с умни калпаци“ (1968) (от Никола Русев)
• „Кучешка огърлица“ (1968)
• „12 стола“ (1969) (Илф и Петров)
• „Недорасъл“ (1969) (от Денис Фонвизин)
• „Сред героите на Йовков“ (1970) (Йордан Йовков)
• „Свирач на флейта“ (1970) (Йордан Йовков)
• „Кардашев на лов“ (1971) (Иван Вазов)
• „Опечалена фамилия“ (1971) (от Бранислав Нушич) – Агатон
• „Тайната на младостта“ (1972) (от Миклош Дярваш)
• „Козя пътека“ (1972) (Йордан Радичков), мюзикъл
• „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
• „Годеж“ (1973) (Алеко Константинов)
• „Минали времена“ (1973) (Алеко Константинов)
• „Българи от старо време“ (1973) (Любен Каравелов) – хаджи Генчо, учител
• „Криворазбраната цивилизация“ (1974) (от Добри Войников) – чорбаджи Коста
• „Телерезада“ (1974) (Пейо Яворов), мюзикъл
• „Малакова“ (1974) (Петко Славейков)
• „Ловчанският владика“ (1975) (Теодосий Икономов), мюзикъл
• „Зех тъ, Радке, зех тъ!“ (1976) (Сава Доброплодни), мюзикъл – Михал – богат, безумен и сяка чи Радка го люби
• „Сто години самота“ (1976) (Габриел Гарсия Маркес)
• „История на отживялото живуркане“ (1979) (Михаил Салтиков-Шчедрин и Сергей Михалков), 2 части – пречистения
• „Милионерът“ (от Йордан Йовков, реж. Младен Младенов)
• „Безумният Журден“ (1980) (от Михаил Булгаков по мотиви на Молиер, реж. Магда Каменова) – Панкрас
• „Шлагери“ (1980) (Любен Попов)
• „Вестникар ли?“ (1982) (от Иван Вазов, реж. Асен Траянов) – Иванчо
• „Под слънцето, близо до морето“ (1982) (Мирон Иванов)
• „Чуждото дете“ (1983) (В. Шиваркин)
• „Чичовци“ (1984) (Иван Вазов), мюзикъл – хаджи Ахил
• „Интермедии“ (1985) (Мигел де Сервантес)
• „Учителят“ (1990) (от Ст. Л. Костов)

Хумористични миниатюри

• „Лоенгрин“ (Курт Гьоц) – санитарния инспектор Бидерман

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
1990	Златната ряпа (тв)			палачът
1990	Под игото (тв сериал)	9	България/Унгария	Хаджи Ахил
1987	13-та годеница на принца			Царят на Калемби
1986	Земляци-веселяци
1981	Неочаквана ваканция (тв сериал)	4		полицаят Стамат
1981	Близката далечина			(чете текста)
1980	Патиланско царство (тв сериал)	20		Захари
1980	Концерт за флейта и момиче			полицейският началник
1979	Роялът			бай Личо Виделов, строител
1978	Момчетата от „Златен лъв“ (тв сериал)	4		слепият/детектив Херлок Шолмс
1977	Темната кория (тв)			Ташо
1976	Два диоптъра далекогледство			Димо Манчев
1976	Ние, геолозите			горският
1975	Вечни времена			Улаха, многодетният циганин
1974	Ламята			Главният гадател
1974	Баща ми бояджията (тв)			обущарят Костас
1974	Нако, Дако, Цако (тв сериал)	3		Дако
1974	Златната мълния
1973	Сиромашко лято			Методи Рашков
1972	Дядото на Салваторе			дядото на Салваторе
1972	С деца на море	2 нов.		чичо Манчо
1971 – 1972	Матео Фалконе („Mateo Falcone“)		Полша	сержант
1971	Тримата от запаса			Иван Стайков, съботянина
1971	Няма нищо по-хубаво от лошото време			Фурман-син
1970	Петимата от Моби Дик			Педро
1970	Кит			главният инженер
1968	Първи сняг			Доне
1967	Привързаният балон			Амед
1964	Невероятна история			художникът
1958	Любимец №13			Гочо Полянски

Филми за Георги Парцалев:

• „Черти от изкуството на един актьор“ (1978) (Георги Аврамов)
• „Един закъснял разказ...“ (1999) (сц. Катя Воденичарова, реж. Венета Серкеджиева)^[5]
• „В кадър: Досието на смеха“ (2020) (сц. Весела Смилец, реж. Олег Ковачев)
• „Парцалев“ (2020) (сц. Пенчо Ковачев и Марин Дамянов, реж. Валентина Фиданова-Коларова)^[6]

Памет

• На името на Георги Парцалев е наречена улица в родния му град Левски, както и улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
• Неговото име носи и читалището в родния му град.
• В родния му град Левски е открита къща музей с негови вещи и икони, дарени от сестра му.
• От 2005 г. през месец юни се провеждат театрални празници, носещи неговото име.

Библиография

• Иван Келиванов, „На лицето усмивка, на сърцето тъга“. София: ИК „Пропелер“, 2000.
• Илия Ангелов, „Тъжният клоун Георги Парцалев“. София: ИК „ДБ Мария“, 2002.
• Севелина Гьорова, „Георги Парцалев. Сълзата на Дон Кихот“. София: Дамян Яков, 2005. ISBN 954-527-299-6
• Пенчо Ковачев, „Всенародният любимец Георги Парцалев и проклятието да си гей в НРБ“. София: ИК „Труд“, 2018. ISBN 9789543985715
• Георги Тошев, „Георги Парцалев - Хамлет от Левски“ . София: Книгомания, 2020. ISBN 9786191952588.