Годиве

Годиве или Годивие (среща се и днес неправилното изписване Годивье, на македонска литературна норма: Годивје), е село в община Дебърца на Северна Македония.

Тази статия е за охридското село. За прилепското вижте Годивле.

---

Годиве Годивје
Годиве 41.402778, 20.790556
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Дебърца
Географска област	Дебърца
Надм. височина	892 m
Население	92 души (2002)
Пощенски код	6346
Годиве в Общомедия

География

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История

На половин километър западно от Годиве, в Славей планина, са руините от античната и средновековна крепост Кула.^[1]

Основна забележителност на Годиве е църквата „Свети Георги“ от XV век.^[2][3] В местността Турмени Гуменя, при изграждането на основното училище са открити останки от църква и стари гробове.^[3]

На 1,5 km километра източно от селото, на заравнено плато до пътя Охрид – Кичево са останките от манастира „Свети Вартоломей“.^[3]

В XIX век Годиве е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Годивие (Godivié) е посочено като село с 80 домакинства с 225 жители българи.^[4]

Според Васил Кънчов в 90-те години Гадиве има 60 къщи.^[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Годиве е населявано от 550 жители, всички българи християни.^[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Годивле е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 86 къщи.^[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Годиве са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[8]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Годивле има 576 българи екзархисти.^[9]

В XX век от западната страна на средновековната църква „Свети Георги“ е построен нов храм, в който има стари икони. В 1997 година започва строежа на нов храм „Свети Никола“ в центъра на селото на старо култово място. Изписан е в 2000 година от Круме Петрески от село Козица, Кичевско.^[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 92 жители македонци.^[10]

Националност	Всичко
македонци	92
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

Манастирът „Свети Спас“ е изграден на около 500 m северно от селото на мястото на по-стар култов обект.^[3]

Личности

Четата на Коста Христов

Родени в Годиве

• Ангеле Попов, български революционер от ВМОРО^[11]
• Бимбил Йонов Ангелев, български революционер от ВМОРО^[12]
• Бимбил Змейков, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров^[13]
• Бимбил Проданов, български революционер от ВМОРО^[11]
• Георги Мойсов Котев, български революционер от ВМОРО^[14]
• Деян Йованов Станков, български революционер от ВМОРО^[15]
• Илия Диме, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[16]
• Илия Попагьов, български революционер от ВМОРО^[11]
• Йованче Ристе, свещеник, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[17]
• Йонче Филипов, български революционер от ВМОРО^[18]
• Йордан Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев^[19]
• Йордан Йовчев, български военен и революционер, охридски войвода на ВМОРО
• Коста Христов (? – 1903), български революционер от ВМОРО
• Лазар Ангеле, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[20]
• Милка Деспотова, българска революционерка от ВМОРО^[21]
• Менка Настова, българска революционерка от ВМОРО^[22]
• Наста Лазарова Петрева, българска революционерка от ВМОРО^[11]
• Наум Митре, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[16]
• Нове Ангеле, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[16]
• Серавил Мойсов Гундалев, български революционер от ВМОРО^[21]
• Силян Аврамов, български революционер от ВМОРО^[12]
• Смиле Наумовски (р. 1951), северномакедонски писател
• Смиле Наумов Николов, български революционер от ВМОРО^[22]
• Спасе Новев Ангелев, български революционер от ВМОРО^[12]
• Трайче Наум, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[23]
• Христо Христов Гурчинов, български революционер от ВМОРО^[21]
• Христо Якимов Попагьов, български революционер от ВМОРО^[11]
• Шбане Ристе, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[16]
• Яким Димов, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров^[13]

Свързани с Годиве

• Георги Николов, историк, председател на Македонския научен институт