Горно Кърчища

From Wikipedia, the free encyclopedia

Горно Кърчища
Remove ads

Горно Кърчища (на албански: Kërçisht i Sipërm или Kërçishti i Sipërm или Epër) е село в Република Албания, община Дебър, административна област Дебър.

Вижте пояснителната страница за други значения на Кърчища.

Бързи факти Страна, Област ...
Remove ads

География

Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат.

История

В Османската империя

Църквата в селото „Свети Спас“ датира от първата половина на XVI век.[2] Тя заедно с гробищната „Свети Димитър“ са обявени за паметници на културата.[3] Параклисът „Свети Никола“ е също от първата половина на XVI век.[2] В селото има също така църкви „Света Петка“ и „Свети Влас“.[4]

Според османско преброяване от 1467 година в Курна Кърчища има 19 домакинства.[1]

В XIX век Горно Кърчища е смесено българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Горно Кърчища (Gorno Kartchichta) е посочено като село с 30 домакинства и 104 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Горно Корчища (Кърчища) живеят 240 души българи християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Кърчища е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 41 къщи.[7]

По данни на Българската екзархия в края на XIX век в Кърчища (Горно и Долно) има 45 православни къщи с 245 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кърчища (Kirtchichta) има 328 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[8]

В началото на XX век селото страда силно от зулумите на албанската фамилия Демовци, начело с Шакир Дема. Демовци се заселват в Кърчища около 1870 година, като със сила завземат имота на Закир ефенди, който бяга в Скопие, и на черковно място в центъра на селото построяват кула, като започват да тероризират местното население.[9]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Кърчища има 34 български екзархийски къщи.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година 39 души от Кърчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Албания

Thumb
Семейство от Горно Кърчища в народни носии в 1920 година

След войната в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.

В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Горно Кърчища е село с 45 български къщи. В селото е запазено българското училище, функциониращо до 1912 година. Двамата, с помощта на мюдюра в Макелари Дине бей и каймакама на Долни Дебър Садък бей, спомагат за завръщането на трима бежанци от селото.[12]

В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Горно Кърчища е център на Кърчищката община на българската Дебърска околия.[13]

Изцяло българският характер на селото се потвърждава и от Анастас Иширков и Жеко Радев, които посещават селото през август 1916 година в рамките на научната експедиция в Македония и Поморавието.[14]

През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916 – 1918 година в окупираните от тях части на Албания и Горно Кърчища е регистрирано като село с 23 албанци, 14 българи и 197 други, а религиозният състав е 37 мюсюлмани и 197 православни християни. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни,[15] но отбелязват, че идентичността на православното население е променлива.[16] Към края на 20-те години православно славяноговорещо население има само в Ърбеле и Горно Кърчища, като през 30-те години намаляването му продължава.[17]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Горно Кърчища е отбелязано като село с 42 къщи, половината от които на православни българи. В селото е била запазена още и черквата.[18]

В 1939 година Алексо Камбуров от името на 24 български къщи в Кърчища подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[19]

В началото на XXI век езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли провеждат теренно изследване сред описваните в литературата в миналото като славяноговорещи селища в Албания. Те констатират, че за разлика от Голо бърдо, в община Макелари няма славяноговорещи мюсюлмани.[16] Горно Кърчища има 200 жители и 45 домакивнства, от които 6 са православни семейства с общо 17 души. При падането на комунистическия режим в 1991 година в Горно Кърчища има 110 домакинства, от които 27 са православни.[17] Използването на „македонския“ език в Горно Кърчища е ограничено и заплашено от изчезване, тъй като е затворено единствено в семейството. В семейството се използва и албански, особено от по-младото поколение, което има ограничено познание на „македонски“, благодарение на влиянието на албанското училище и демографския упадък на славяноговорещото население в селото.[16]

До 2015 година селото е част от община Макелари.

Remove ads

Личности

Родени в Кърчища
Thumb
Вельо Мерджанов
  • Аврам Попов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен,[20] деец на Дебърското благотворително братство
  • Алекса Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, майстор, ІІ клас, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст[21]
  • Ангел Петков (1887 – 1913), македоно-одрински опълченец, столар, 3 рота на 1 дебърска дружина, починал от болест на 10 август 1913 година[22]
  • Андон (Доне) Василев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина[23]
  • Андрея Алексов, български общественик, деец на Дебърското благотворително братство
  • Арсо Мерджанов, български общественик, деец на Дебърското благотворително братство
  • Арсо Тасев (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[24]
  • Атанас Вълчев (Танче, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[25]
  • Вельо Мерджанов (1892 – 30 януари 1943), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Георги К. Хаджиевски (Гьорче Хаджиовски, Хаджиов, 1873 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[26]
  • Георги Милошев (Георче Милошов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[27]
  • Григор Йосифов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на бронзов медал[28]
  • Григор Ф. Попов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[29]
  • Димитър Георгиев (Митре, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[30]
  • Евтим Спасов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен, носител на кръст „За храброст“ IV степен[31]
  • Зафир Илиев (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[32]
  • Иван Исаков (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[33]
  • Иван Калев (Калчев, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[34]
  • Илия Иванов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, майстор, 5 рота на 1 дебърска дружина[35]
  • Кирил Цветков (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[36]
  • Кочо Ангелов, македоно-одрински опълченец, зидар, основно образование, 3 рота на 1 дебърска дружина[37]
  • Кръсте Филипов (Кърсте, Кръсто, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, дърводелец, 3 рота на 1 дебърска дружина[38]
  • Кузман П. Хаджиовски (Хаджиевски, 1868 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, жител на Русе, Нестроева рота на 9 велешка дружина[39]
  • Лазар Божинов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен, носител на кръст „За храброст“ IV степен[40]
  • Мирче Алексов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, дюлгер, грамотен, 1 дебърска дружина[41]
  • Михаил Велев (Михал Велов, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[42]
  • Нестор Лазаров Блажев (1888 – 1955), македоно-одрински опълченец, предприемач, 5 рота на 1 дебърска дружина, Инженерно-техническа част,[43] починал в София[44]
  • Пандил Кръстев (Пандо Кръстов, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[45]
  • Петко Мерджанов (1891 – 1959), български общественик, касиер на Дебърското благотворително братство.[46]
  • Петър Иванов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина[47]
  • Симеон Кузманов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 1 дебърска дружина[48]
  • Слави А. Марков (Славе, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, суваджия, 1 рота на 10 прилепска дружина[49]
  • Спиро Йосифов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[50]
  • Спиро Карамфилов (Каранфилов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, студент, Нестроева рота на 6 охридска дружина, щаб на 1 дебърска дружина, 1 рота на 9 велешка дружина[51]
  • Спиро Михайлов Македонски (1855 – 1944), български иконописец, баща на Стефан Македонски[52]
  • Стоян Давидов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина[53]
  • Стоян Мирчев, македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен[54]
  • Страшимир Филипов (Страше, 1888 – 1962), македоно-одрински опълченец, столар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен,[55] починал в София[56]
  • Таси Хаджийски (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, кръчмар, 3 рота на 7 кумановска дружина[26]
  • Теофил Зафиров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[57]
  • Тодор Божинов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[58]
  • Търпе Ив. Радевски (Ирадевски, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, 3 рота на 1 дебърска дружина, Интендантска рота[59]
  • Христо Вълчев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[60]
  • Щерьо Михайлов Цигудески (1856 – 1911), български революционер, опълченец, роден в Горно или Долно Кърчища
Други
Remove ads

Външни препратки

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads