Градешница (община Битоля)

Градешница (на македонска литературна норма: Граешница; на гръцки: Γραδέσνιτσα) е село в община Битоля на Северна Македония.

Вижте пояснителната страница за други значения на Градешница.

---

Градешница Граешница
— село —
Църквата „Възнесение Христово“ в селото
Градешница 40.901111, 21.343611
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Битоля
Географска област	Пелагония
Надм. височина	612 m
Население	190 души (2002)
Пощенски код	7223
МПС код	BT
Градешница в Общомедия

География

Селото се намира на 700 m надморска височина на склонове на планината Баба в областта Пелагония, на 17 km южно от Битоля, близо до границата с Гърция.^[1]

История

Църквата „Света Богородица Пречиста“, XV век

Фреска от „Света Богородица Пречиста“, XV век

Селяни от Градешница в 1918 година

Църквата „Свети Теодор Тирон“

Селото е в близост до крепостта Кале, съществувала в праисторическия, античния и средновековния период. Вероятно с нея е свързано и името на селото, произлизащо от Градище. В османски дефтер от 1468 година селото е записано като Црешево или Градешница, каза Манастир в санджак Паша със 130 християнски семейства, които произвеждат лен, копринена буба, вино и други земеделски продукти. По-късно в регистрите от 1568 г., селото Црешево или Градешница има 113 християнски семейства и едно мюсюлманско.^[2]

В селото има средновековна църква „Света Богородица Пречиста“, църква от 1860 година „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) и манастир „Свети Теодор“. Други малки църкви са „Свети Атанасий“, „Свети Никола“, „Свети Архангел Михаил“, „Света Богородица Пречиста“, „Света Петка“, „Свети Димитър“ и „Света Неделя“.^[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Градешница има 540 жители, всички българи християни.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Градешница е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 80 къщи.^[4]

Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Градешница има 424 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Градешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[6] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

През Първата световна война по време на боевете за река Черна в селото е образувано българско военно гробище. По това време Градешница е част от Драгошка община в Битолска селска околия и има 577 жители.^[7]

В 1961 година селото има 444 жители. През втората половина на XX век жителите на селото масово се изселват, предимно в Битоля и отвъдокеанските земи.^[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 190 жители^[1] самоопределили се както следва:^[8]

Националност	Всичко
северномакедонци	17
албанци	172
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	1

Личности

Родени в Градешница

• Йосиф Петров Дафков (на гръцки: Ιωσήφ Πέτρου Δάφκος) (1872 - 1944), свещар в църквата Свети Димитър в Битоля, след 1918 година в Лерин
• Миле Коте, мухтар на селото, арестуван през август 1903 година, обвинен в „подтикване на селското население към нарушаване на порядъка и вършене на разбойничество“, осъден на 15 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[9]
• Павле Диме, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „помагане на българския комитет“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[10]
• Петър Димитриевски (1926 – 2005), югославски партизанин, генерал-лейтенант от ЮНА
• Филип Трайче, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „помагане в размяната на преписките на българските бунтовници“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[11]

Починали в Градешница

• Васил Атанасов Кисьов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[12]
• Панчо Лазаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[12]
• Стефан Найденов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[12]
• Тодор Д. Мудов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[13]