Грънчари
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Грънчари (на македонска литературна норма: Грнчари; на албански: Gërçari) е село в община Ресен, Северна Македония.
Remove ads
География
Селото e разположено на юг от град Ресен, в западните поли на Баба планина, като на запад от селото се открива Ресенското поле и Голямото Преспанско езеро. Грънчари е своеобразна граница между Горна и Долна Преспа, но се приема, че е част от Долна Преспа, докато разположеното на по-малко от 2 км северно от него село Подмочани се приема за горнопреспанско.
История
В XIX век Грънчари е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Грънчари (Grentchari) е посочено като село с 47 домакинства и 48 жители мюсюлмани и 88 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Грънчари има 465 жители, от които 165 българи християни и 300 арнаути мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Грънчари е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 94 къщи.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Грънчари има 120 българи екзархисти и 360 албанци.[4] Българската църква „Свети Атанас“ се намира недалеч от селото, а в близост е и църквата „Свети Илия“,[5] която е от първата половина на XIII век.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 972 жители, от които:[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 79 |
| албанци | 326 |
| турци | 11 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Remove ads
Личности
- Родени в Грънчари
Мирче Филип Кушах, българин, православен, арестуван преди април 1904 година,[8] обвинен в кражба на „облекла и домашни предмети от християнското население на Подмочани, което изгоряло по време на бунта“, осъден на 6 месеца затвор от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[9]
Сеид Мехмед, арестуван преди април 1904 година, обвинен в кражба на „облекла и домашни предмети от християнското население на Подмочани, което изгоряло по време на бунта“, осъден на 6 месеца затвор от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[8]
Тафил Садик, арестуван преди април 1904 година, обвинен в кражба на „облекла и домашни предмети от християнското население на Подмочани, което изгоряло по време на бунта“, осъден на 6 месеца затвор от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[8]
Яшар Мехмед, българин, православен, арестуван преди април 1904 година,[8] обвинен в кражба на „облекла и домашни предмети от християнското население на Подмочани, което изгоряло по време на бунта“, осъден на 6 месеца затвор от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[9]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads
