Грънчари

From Wikipedia, the free encyclopedia

Грънчари
Remove ads

Грънчари (на македонска литературна норма: Грнчари; на албански: Gërçari) е село в община Ресен, Северна Македония.

Бързи факти Страна, Регион ...
Remove ads

География

Селото e разположено на юг от град Ресен, в западните поли на Баба планина, като на запад от селото се открива Ресенското поле и Голямото Преспанско езеро. Грънчари е своеобразна граница между Горна и Долна Преспа, но се приема, че е част от Долна Преспа, докато разположеното на по-малко от 2 км северно от него село Подмочани се приема за горнопреспанско.

История

В XIX век Грънчари е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Грънчари (Grentchari) е посочено като село с 47 домакинства и 48 жители мюсюлмани и 88 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Грънчари има 465 жители, от които 165 българи християни и 300 арнаути мохамедани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Грънчари е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 94 къщи.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Грънчари има 120 българи екзархисти и 360 албанци.[4] Българската църква „Свети Атанас“ се намира недалеч от селото, а в близост е и църквата „Свети Илия“,[5] която е от първата половина на XIII век.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 972 жители, от които:[7]

Thumb
Къщи в Грънчари.
Националност Всичко
северномакедонци 79
албанци 326
турци 11
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1
Remove ads

Личности

Родени в Грънчари
  • Мирче Филип Кушах, българин, православен, арестуван преди април 1904 година,[8] обвинен в кражба на „облекла и домашни предмети от християнското население на Подмочани, което изгоряло по време на бунта“, осъден на 6 месеца затвор от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[9]
  • Сеид Мехмед, арестуван преди април 1904 година, обвинен в кражба на „облекла и домашни предмети от християнското население на Подмочани, което изгоряло по време на бунта“, осъден на 6 месеца затвор от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[8]
  • Тафил Садик, арестуван преди април 1904 година, обвинен в кражба на „облекла и домашни предмети от християнското население на Подмочани, което изгоряло по време на бунта“, осъден на 6 месеца затвор от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[8]
  • Яшар Мехмед, българин, православен, арестуван преди април 1904 година,[8] обвинен в кражба на „облекла и домашни предмети от християнското население на Подмочани, което изгоряло по време на бунта“, осъден на 6 месеца затвор от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[9]

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads