Димитър Катерински

Димитър Николов Катерински е български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Димитър Катерински
български революционер
Роден	26 октомври 1879 г. Свиленград, Османска империя
Починал	25 февруари 1972 г. (92 г.) София, Народна република България
Учил в	Одринска българска мъжка гимназия Софийски университет
Подпис
Димитър Катерински в Общомедия

Въстаници и делегати при Алан кайряк. От ляво надясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизвестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков), руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

Биография

Димитър Катерински е роден в 1879 година в Свиленград в Османската империя, днес в България. Завършва българската гимназия „Доктор Петър Берон" в Одрин. Работи като учител в Свиленград от 1897 до 1901 година. Завършва българското педагогическо училище в Скопие в 1902 година. Влиза във ВМОРО. През учебната 1902 - 1903 преподава в родния си град, като същевременно оглавява градския и околийския революционен комитет. Участва като делегат на конгреса на Петрова нива, на който е единственият делегат обявил се против въстанието, и е поканен да напусне.^[1]

След Илинденско-Преображенското въстание в 1907 година завършва философия в Софийския университет и работи като учител в Левка (1908/1909), Гюмюрджина, Пашмакли и София.

Избухването на Балканската война в 1912 година го заварва в Одрин, където е арестуван от османските власти и заточен в Измит. Член е на Тракийския научен институт.^[2] От 1923 до 1944 година е директор на българското училище в Цариград.^[3][4]

Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.^[5]