Янко Стоянов

Янко Стоянов Петров или Кехаяпетров е български учител и революционер, одрински войвода на ВМОРО.

Янко Стоянов
български революционер
Роден	14 февруари 1879 г. Малко Търново, Османска империя
Починал	5 март 1906 г. (27 г.) Ново Паничарево, Княжество България
Семейство
Баща	Стоян Петров – Кехаята
Янко Стоянов в Общомедия

Биография

Въстаници и делегати при Алан кайряк. От ляво надясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизвестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков, руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

Роден е в 1879 година в Малко Търново, тогава в Османската империя. Завършва III прогимназиален клас в Лозенград. Работи като учител в селата Велика, Цикнихор и Каракоч. Влиза във ВМОРО. В 1900 година е арестуван при избухналата Керемидчиоглува афера, осъден на 5 години и заточен в Паяс кале. Освободен в края на 1901 година, става четник при Лазар Маджаров. От 1902 година е Лозенградски районен войвода. Делегат е на конгреса на Петрова нива. През Илинденско-Преображенското въстание действа в Лозенградско, като във въстанието загива баща му Стоян Петров – Кехаята. Умира в 1906 година при колибите Дуденово, Ново Паничарево.^[1][2]