Димитър Молеров (фолклорист)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Димитър Георгиев Молеров с псевдоними Викенти, Д. Конаревски, Пиновски, Хераклит[1] е български просветен деец, писател, езиковед и фолклорист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Молеров.
Remove ads
Биография
Революционна и просветна дейност
Молеров е роден в 1874 година в село Банско, което тогава е в Османската империя. Брат е на фолклориста и революционер Костадин Молеров и син на Георги Молеров и внук на Симеон Димитров Молеров, живописци от големия род Молерови. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] След това завършва в 1903 година (или в 1902) и славянска филология във Висшето училище в София. Под псевдонимите Д. Конаревски и Пиновски Димитър Молеров развива литературна дейност.[3] В 1903 година е главен уредник на списание „Хайдушка поляна“,[4] а след това за кратко става редактор на вестник „Македония“.[5][6]
Работи като учител като преподава в Силистра (1903 – 1904), Битоля (1905 – 1906), Сливен (1906 – 1911), Търново (1911 – 1915), Банско (1915 – 1924), Мехомия (1924 – 1932). Присъединява се към ВМОРО и в 1898 година е член на градски революционен комитет в Горна Джумая, а в 1905 – 1906 година – на окръжния революционен комитет.[7]
Фолклористична дейност
Димитър Молеров заедно с брат си Костадин Молеров събира народни песни, гатанки, поговорки, приказки и други фолклорни материали, обработват ги, класифицират и сравняват. В 1896 година издава „Стойна Пострумска“, поема из българския живот, като четвърто преработено и допълнено издание излиза в 1924 година. В 1893 – 1896 година публикува статии за разложкия говор във вестник „Новини“. В 1905 година излиза книгата му „Вторично ударение в разложкия говор“, а в 1909 – „Принос към книжовния речник“. Освен това Молеров е автор на идилията „Тенка и Китан“, излязла в 1907 година (трето преработено издание от 1926 година), оперната идилия „Змейова невеста“ от 1923 и драмите „Юда Искариотски“ от 1923 и „Хайдушка поляна“ от 1926 година.[8]
В 1954 година двамата братя издават сборника „Народописни материали от Разложко“,[9] в който има история на Банско, описание на разложкия говор и биографии на известните банскалии.[10]
Умира на 4 октомври 1961 година в София.[11]
Remove ads
Родословие
| Хаджи иконом Вишан | Гергина | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тома Вишанов (около 1750 – неизв.) | Мария Вишанова | Димитър Вишанов | Георги Вишанов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Молеров (около 1770 – 1853) | Катерина Тодорова Везьова (1785 – 1885) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кадифа Хадживълчева (1816 – ?) | Симеон Молеров (1816 – 1903) | Иван Молеров | Гинда Тодева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катерина Тодорова Ушева | Вишан Молеров (1847 – 1898) | Георги Молеров (1848 – 1878) | Елена Деликостова Сирлещова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Молеров (1870 – 1916) | Иван Молеров (1873 – 1917) | Фания Филева | Симеон Молеров (1875 – 1923) | Димитър Молеров (1874 – 1961) | Костадин Молеров (1876 – 1957) | Мария Кочукова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владислав Молеров (1923 – 1996) | Свобода Молерова (1928 – 2007) | Малин Молеров (1916 – 1976) | Милка Пондева (1919 – ?) | Петър Пондев (1914 – 1984) | Драганка Молерова (1921 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Remove ads
Външни препратки
- „Вторично ударение в Разложкия говор“, публикувано във „Известия на семинара по славянска филология“, София, 1905 година
- „Жална ми бабо, послушай!“, София, 1927 г.
- „Стойна Пострумка (поема из българский живот)“, София, 1896 година
- „Народописни материали от Разложко“, публикувано в „Сборник за народни умотворения и народопис“, книга XLVIII, София, 1954 година
- "Радон Г. Тодев", публикувано в сп. "Македония. Месечно илюстровано популярно списание", кн. X, год. 1, декември 1903 година
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads