Костадин Молеров

Костадин (Кочо, Константин) Георгиев Молеров, известен като Суодолски,^[1] е български фолклорист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Костадин Молеров
български революционер
Димитър Тодев и Кочо Молеров в 1903 г. Фото Димитър Карастоянов
Роден	8 ноември 1876 г. Банско, Османска империя
Починал	24 октомври 1957 г. (80 г.) Банско, Народна република България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
Костадин Молеров в Общомедия

Биография

Ученици от Банско, членове на ВМОРО, участници в първата екскурция по обучаване в стрелба, 1898 г.
Първи ред от ляво надясно: Миле Бизев, Никола Колчагов, Иван Вапцаров, Симеон В Молеров, Иван В. Молеров;
В средата: Лазар Колчагов, Ангел Балев;
Заден ред от ляво надясно: Тасе Фурнаджиев, Йонко Вапцаров, Михаил Решовалиев, Лазар Томов, Никола Попиванов, Костадин Молеров, Димитър Младенов, Милош Колчагов

Революционна и просветна дейност

Молеров е роден на 25 октомври/8 ноември 1876 година в село Банско, което тогава е в Османската империя, а днес в България. Брат е на фолклориста Димитър Молеров и син на Георги Молеров и внук на Симеон Димитров Молеров, живописци от големия род Молерови. В 1896 година завършва с осмия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.^[2] В гимназията е привлечен към ВМОРО. От 1897 до 1898 година учителства в родното си село, където е секретар на революционния комитет. В 1899 година е арестуван и затворен в Куршумли хан в Скопие. Връща се в Банско в 1900 година,^[3] където преподава в българското училище,^[4] и отново оглавява революционния комитет. Участва в аферата „Мис Стоун“.^[3]

Илинденци в Банско през 1943 година: (прави) Йончето Тушин, Теофил Златанов, Йонко Сирлещов, Сава Мехомийски, Панде Сирлещов, Силян Баненицо, Лазар Икономов, Туше Колчагов; (седнали) Иван Мих. Стефанов, Димитър Попстефанов (на земята), Кочо Молеров, Костадин Баненски, Димитър Бардарев, Мадуров

Преследван от властите, в 1902 година бяга в България и оглавява пункта на ВМОРО в Лъджене. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година като член на Разложкото районно ръководство заедно с Димитър Тодев и Антон Шипков. След въстанието бяга в България. Под псевдонима К. Суодолски Костадин Молеров развива литературна дейност.^[5] В 1903 година е помощник на брат си в уреждането на списание „Хайдушка поляна“.^[6]

През 1904 година се връща начело на чета, но по-късно се отказва от революционна дейност и заминава за Лозана, където в 1908 година завършва социология. Преподава във Враца, Сливен и Дупница.

Участва в Балканската война в 1912 година като войвода на партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, участвала в освобождението на Разлога.

След Първата световна война се връща в Банско и става директор на местното училище.

Фолклористична дейност

Кочо Молеров заедно с брат си Димитър Молеров събира народни песни, гатанки, поговорки, приказки и други фолклорни материали, обработват ги, класифицират и сравняват. В 1933 година Кочо Молеров публикува материали за историята на родното си село в списание „Македонски преглед“. В 1954 година двамата братя издават сборника „Народописни материали от Разложко“,^[7] в който има история на Банско, описание на разложкия говор и биографии на известните банскалии.^[8]

Умира на 24 октомври 1957 година в Банско.^[9]

Молеров е женен за Мария Кочукова от Банско, чийто баща за революционна дейност е затварян в Еди куле.^[10] Трите им деца Малин, Милка и Драганка са комунистически активисти.^[11]

Галерия

• 
  Кочо Молеров, Петър Георгиев и Лазар Томов
• 
  Кочо Молеров в средата
• 
  Димитър Молеров (прав), Кочо Молеров (с пушката) и майка им

Родословие

Хаджи иконом Вишан

Гергина

Тома Вишанов (около 1750 – неизв.)

Мария Вишанова

Димитър Вишанов

Георги Вишанов

Димитър Молеров (около 1770 – 1853)

Катерина Тодорова Везьова (1785 – 1885)

Кадифа Хадживълчева (1816 – ?)

Симеон Молеров (1816 – 1903)

Иван Молеров

Гинда Тодева

Катерина Тодорова Ушева

Вишан Молеров (1847 – 1898)

Георги Молеров (1848 – 1878)

Елена Деликостова Сирлещова

Димитър Молеров (1870 – 1916)

Иван Молеров (1873 – 1917)

Фания Филева

Симеон Молеров (1875 – 1923)

Димитър Молеров (1874 – 1961)

Костадин Молеров (1876 – 1957)

Мария Кочукова

Владислав Молеров (1923 – 1996)

Свобода Молерова (1928 – 2007)

Малин Молеров (1916 – 1976)

Милка Пондева (1919 – ?)

Петър Пондев (1914 – 1984)

Драганка Молерова (1921 – ?)

Външни препратки

• „Народописни материали от Разложко“, публикувано в „Сборник за народни умотворения и народопис“, книга XLVIII, София, 1954 година