Хаджидимово
град в община Хаджидимово, обл. Благоевград From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Хаджѝдимово е град в Югозападна България. Той се намира в област Благоевград, на около 15 km от град Гоце Делчев. Градът е административен център на община Хаджидимово. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2512 души по настоящ адрес и 2721 души по постоянен адрес.[1]
Remove ads
География
Разположен е в крайните южни предели на България, до границата с Гърция. В южна посока землището на града е предимно хълмисто, съставено от далечни предпланини на масивите Славянка, Щилка и Боздаг, но преобладаващата част от територията му е равнинна. Долината на Места с тополовите растителни пояси от двете ѝ страни, плодородните и равни ниви и градини, младите борови гори и в по-далечен фон сините силуети на Пирин придават на Хаджидимово особено очарование. Лятото е горещо, зимата е по-често суха и относително студена за тази географска ширина.
Remove ads
История
Име
Градът е наследник на селата Горняни и Долна Сингартия. От 1934 до 1951 г. Долна Сингартия се казва Жостово по името на генерал Константин Жостов, роден в село Гайтаниново,[2] а Горняни си запазва името. От 1951 г. селището носи името на българския революционер и социалистически деец Димо Хаджидимов. През 1959 г. към Хаджидимово е присъединено село Горняни (бивше Горна Сингартия).[3]
В Османската империя
Градът има продължително историческо съществуване. В античността там по течението на Места преминава важен път до централната за Балканския полуостров артерия Виа Егнация (Via Egnatia). През 1911 г. в местността Котубаре е открита каменна гробница с бронзови, сребърни и глинени съдове, сребърни и златни накити. Там е открита икона на св. Георги от Атанас Лазаров от село Горна Сингартия. В Горна Сингартия, където е намерена иконата, е построен манастирът „Св. Георги Победоносец“ в 1865 г., който е обявен за паметник на културата. В манастира е неформалното седалище на Неврокопския митрополит Натанаил, който от момента на избора си през пролетта на 1994 г. връща официалното седалище на митрополията от Благоевград в Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев). В близост до града се намира и параклисът „Свети Димитър“.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Горна Сенгартия (Gorna-Sengartia) е посочено като село с 59 домакинства и 28 жители мюсюлмани и 170 българи, а Долна Сенгартия (Dolna-Sengartia) – със 70 домакинства и 55 жители мюсюлмани и 165 българи.[4] В 1889 г. Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Горна Сингартия като село с 63 български и 12 турски къщи, а Долна Сингартия – с 46 български и 24 турски къщи.[5]
В 1891 г. Георги Стрезов пише за селата:
| „ | Горно Сингартия, село на Ю от Неврокоп 2 часа път. Лежи на един баир. Местност неравна; земледелци. Църква св. Георги откъм южната страна на селото. Четат гръцки; 75 къщи българе и турци.[6]
Долно Сингартия, една част от което е и чифлик; на СИ от Горно Сингартия, по-малко от 1/2 час път, разположено на равнище до един поток. Поминък със земледелие. Черкуват се в Горно Сингартия. Къщи 60, и 10 турци.[7] |
“ |
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Горна Сингартия брои 295 жители, от които 250 българи християни и 45 турци, а Долна Сингартия брои 780 жители, от които 420 българи християни и 360 турци.[8]
В България
В 1928 година е създадено читалище „Иларион Макариополски“.[9] Хаджидимово е обявено за град на 23 април 1996 г. с Решение на Министерския съвет.
Remove ads
Обществени институции
Участък на полицията.
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:
Етническият състав включва 2336 българи и 263 цигани.[10]
Религии
В града живеят източноправославни християни, както и малка евангелска общност. Манастирът „Св. Георги“ по времето на неврокопския митрополит Натанаил става духовен център на епархията, която обхваща цялата Благоевградска област. В него редовно идват поклонници и от съседна Гърция, организират се регионални, национални и международни конференции. Още от избора си през пролетта на 1994 г. митрополит Натанаил организира безплатни детски летовища в манастира. Характерно за тази обител е, че за празника манастирът се посещава и от стотици българомохамедани, много от които по стара традиция нощуват в храма срещу празника.
Черквата в града „Успение Богородично“ е над 170-годишна, построена през 1845 година. Традиционно на храмовия празник – 15 август, се провежда търг в двора на храма, като средствата се използват за поддръжка и ремонти на черквата[11].
На около 3 километра от центъра се намира параклисът „Свети Димитър Солунски“, построен през 60-те години на XX век. Храмът се намира непосредствено до средновековната крепост „Свети Димитър“.
Remove ads
Политика
На местните избори през 2007 г. за кмет са се кандидатирали 19 души. За кмет е избран Людмил Терзиев.
Икономика
В града има няколко фабрики за обувки, днес взети от италиански предприемачи. Най-голямата сред тях е „Жоси“ АД.
Музеи
През пролетта на 2008 г. е открит информационно-туристически център. В него са изложени находки от археологични разкопки на територията на общината.
Забележителности
В околностите на града има палеонтологично находище от късния миоцен. Палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил костна находка (първа фаланга от пръст на левия крак) като принадлежаща на каратеодоровия щраус (Struthio karatheodoris).[12][13][14][15] Тя е едната от общо двете находки (другата е от находището до с. Калиманци, обл. Благоевград), чрез които за първи път в България е установено, че някога на територията на страната са се срещали и щрауси. В същото находище той е открил и описал първите в Европа птици носорози, представени с нов за науката род и вид (Euroceros bulgaricus),[16] нов вид мишелов,[17] нов вид сокол[18] и нов вид орел змияр.[19]
На територията на община Хаджидимово се намират и няколко важни културно-исторически обекта[20]:
- Късноантична и средновековна крепост в местността „Свети Димитър“ – на около 3 километра от центъра на град Хаджидимово.
- Тракийски некропол – в местността Дрежно, 5 км южно от с. Абланица;
- Античен и средновековен некропол – местността Поляната, в с. Абланица;
- Средновековен некропол – местността Мируля, 3 км южно от с. Абланица;
- Късноантично градище – 4 км западно от с. Гайтаниново;
- Антично селище – местността Чучулигата, 5 км северно от с. Лъки;
- Антично селище – местността Св.Спас, 2,5 км северно от с. Лъки;
- Тракийски некропол – местността Халките, 1,5 км западно от гр. Хаджидимово.
Редовни събития
На 6 май 1996 г. Хаджидимово е обявен за град. На този ден от годината, приет като официален празник на града, се провеждат тържества. Събитието привлича хора от областта и съседна Гърция, като обща спирка за всеки е манастирът „Св. Георги Победоносец“.
Личности
_-_innovation_and_youth._(48822420931)_(cropped).jpg)
В края XIX – началото на XX век от Сингартия са революционерите Никола Копоев (1878 – 1925) и Георги Мандажиев. През XX век видни жители на градчето са Любен Стефанов (1929 – 1996), политик от БЗНС, Мария Неделчева, по мъж Габриел (р. 1979), евродепутат и еврокомисар. От Хаджидимово са и футболистите Георги Варадев (р. 1970) и Стефан Милушев (р. 1969)
Remove ads
Други
Футболен отбор на име „Места“, състезаващ се във „В“ югозападна аматьорска група. Има и стадион, наименуван на неговия създател Димитър Лекин, бивш кмет на Хаджидимово.
- Фонтанът на площада, създаден от кмета Кръстю Типов и пуснат от кмета Людмил Терзиев.
- Паметникът на Димо Хаджидимов, намиращ се на площад „Димо Хаджидимов“.
Външни препратки
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads