Долно Оризари (община Битоля)

Долно Оризари (на македонска литературна норма: Долно Оризари) е село в община Битоля на Северна Македония.

Вижте пояснителната страница за други значения на Долно Оризари.

---

Долно Оризари Долно Оризари
— село —
Долно Оризари през Първата световна война
Долно Оризари 41.0503, 21.3794
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Битоля
Географска област	Пелагония
Надм. височина	580 m
Население	1834 души (2002)
Пощенски код	7204
МПС код	BT
Долно Оризари в Общомедия

Селяни от Оризари (Горно или Долно) в началото на 20 век

География

Селото се намира на 580 m надморска височина в областта Пелагония, на 4 km североизточно от Битоля.^[1]

История

В XIX век Долно Оризари е село в Битолска кааза на Османската империя. В 1860 година е изградена църквата „Света Петка“.^[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Оризари Долно има 440 жители, всички българи християни.^[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Оризари е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 45 къщи.^[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оризари Долно има 216 българи екзархисти.^[4]

Реклама на „Интернешънъл Бейкинг Къмпани“ в Масилион, Охайо, на Лазар Тодоров от Долно Оризари, Битолско, Стефо Лазаров от Буково, Битолско, Димитри Петрев от Жерве, Воденско, Вас. Я Марковски от Карпешини, Леринско и Вангел Милев от Ращани, Битолско

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Долно-оризари е част от Кукуречанска община в Битолска селска околия и има 324 жители.^[5]

В 1961 година селото има 848 жители. Вследствие на близостта до Битоля то става имиграционно място, в което се заселват хора от над 50 села от Демир Хисар, Охридско и Мариово. Независимо от това от селото има и голяма емиграция към САЩ, Австралия, Канада, Швеция, Германия.^[1]

На 23 май 1996 година в селото е открита поща.^[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 1834 жители, самоопределили се както следва:^[7]

Националност	Всичко
северномакедонци	1828
албанци	0
турци	0
роми	4
власи	1
сърби	0
бошняци	0
други	1

В 2008 година жителите на селото се увеличават на 2025 жители.^[1]

В селото работи основно училище до 9. клас, филиал на ОУ „Даме Груев“ (Битоля).^[1]